Дионисио Калво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Navy and coastal fortifications' flag of Catholic King (1785).svg Дионисио Калво Flag of the Philippines.svg
Dionisio „Chito“ Calvo
Dionisio Calvo portrait (1930).jpg
Персонална информация
Прякор Чито (Chito)
Роден 20 януари 1903 г.
Navy and coastal fortifications' flag of Catholic King (1785).svg Манила, Испански Източни Индии (Филипини)
Починал 9 декември 1977 г. (74 г.)
{{{място на смърт}}}Сан Франциско, САЩ
Пост гард
Настоящ отбор
Кариера
Професионални отбори
?
1920
Flag of the Philippines.svg NCAA
Flag of the Philippines.svg Manila Sporting Goods Co.
Национален отбор
 Филипини
Дионисио Калво в Общомедия

Дионисио „Чито“ Калво (на корейски: Dionisio „Chito“ Calvo; 20 ноември 1903, Манила, Испански Източни Индии – 9 декември 1977, Сан Франциско, САЩ) е виден филипински спортен състезател – баскетболист и плувец, и треньор на националните отбори на Филипините – по баскетбол и по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чито се ражда на 20 ноември 1903 година в Сампалок – квартал на столицата Манила.

Образованието му преминава в основното училище „Атенео“ и гимназията „Манила“, преди да се запише в местния университет със специалност „Селско стопанство“.

По това време неговата първа страст е плуването. Само след няколко тренировки вече е част от националния отбор на страната си в този спорт. Между 1921 и 1923-та е член на тима, който учавства в „Далекоизточните игри“. Надпреварата датира от 1913 година и е предшественик на „Азиатските игри“. Скоро обаче Калво се влюбва в баскетбола.

Баскетбол и треньорство[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 година е вече състезател от националния отбор на Филипините по баскетбол в надпреварата от „Далекоизточните игри“. Трябва да се отбележи, че от 1898 година Филипините са под окупация на САЩ и влиянието на янките се усеща силно и в спорта. Бейзболът и баскетболът са номер 1, но в крайна сметка оранжевата топка става първата любов на филипинците. Самият Калво изоставя плуването и скоковете във вода, за да се посвети на баскетбола и през 1926-та става шампион на страната си с университетския отбор. Впоследствие записва няколко успешни сезона с екипа на „Манила спортинг гудс“ („спортни стоки“ в превод от английски), преди в началото на 30-те да се посвети на треьорска кариера.

Първоначално ръководи отборите на „Сан Берда“ и „университета Санто Томас“, преди да застане начело на мъжкия национален отбор на страната си. Първото му изпитание – Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Там филипинците показват класата си, като първо побеждавата Мексико с 32:30, а след това и Естония с 39:22. На четвъртфиналите тимът на Калво има нещастието да излезе срещу големите фаворити от САЩ и губи с 23:56. Следват игрите за пето място, където Филипините побеждават последователно Италия с 32:14 и Уругвай с 32:23 и застава на 5 място в крайното класиране.

Сред звездите на отбора останали завинаги в историята с петото място на олимпиадата в Берлин са Амброзио Падиля, Примитиво Мартинес и Чарли Борк. Някои от тях вземат участие и на олимпиадата в Лондон през 1948 година. За разлика от БЕрлин в английската столица нещата не са толкова розови. Филипините губят в мача си за 11-то място от Белгия с 34:38. Това обаче не пречи на „Международната федерация по баскетбол“ (ФИБА) да въведе посмъртно Дионисио Калво в Залата на славата – в „Алкобендас“ предградие на Мадрид, през 2007 година заради големия му принос към играта в Азия.

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че се занимава само с любителски футбол, Калво приема сериозно предизвикателство и през 1934 година застава начело на националния отбор на Филипините специално за участие в „Далекоизточните игри“. Те се провеждат именно в Манила, а съперници на домакините са Китай, |Холандска Източна Индия (сега Индонезия) и Япония. Всички мачове се играят на стадион „Ризал Мемориал“. Интересното е, че полувремената са нестандартни – по 35 минути.

В първия мач на 12 май 1934 домакините излизат срещу големия фаворит Китай. Близо 40 000 зрители гледат всичко друго, но не и футболен мач. Крайният резултат е двама филипинци с фрактури (счупено рамо и глезен). Контузени са и четирима китайци. В крайна сметка Китай побеждават с 2:0, като Калво представителите на домакините имат претенции за първия гол (топката е напуснала полето преди гола). Делегациите на Япония и Холандските Източни Индии отправят официален протест до организаторите, който разбира се не е уважен. След като и двата отбора също губят от Китай, то победителят е безапелационен.

През 1954 година отново се сещат за Калво в навечерието на Азиатските игри, които по ирония на съдбата отново се провеждат в столицата Манила. И тук се играе по нестандартни правила – две полувремена по 40 минути. Едва ли обаче новият регламент е причина за лошото представяне на домакините, които губят от Виетнам с 2:3 и 0:4 от Тайван.

Дионисио умира на 9 декември 1977 година и остава в историята на филипинския спорт сред неговите най-заслужили деятели[1].

Успехи и награди[редактиране | редактиране на кода]

Баскетболен шампионат на Филипините
  • NCAA
    • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1926
Далекоизточни игри
  • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1925
Летни олимпийски игри
  • 5-то място (1): 1936 (като треньор)
    • 12-то място (1): 1948 (като треньор)
Азиатски игри
  • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1951
  • 2007 – Член на „Залата на славата“ на ФИБА (посмъртно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Меридиан Мач“, бр.88, 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]