Дионисио Калво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дионисио Калво
Dionisio Calvo
Dionisio Calvo portrait (1930).jpg
Калво през 1930 г.
Персонална информация
ПрякорЧито
Роден20 ноември 1903 г.
Починал9 декември 1977 г. (74 г.)
НационалностFlag of the Philippines.svg Филипини
Постгард
Кариера
Професионални отбори
?
1920
UP Fighting Maroons
Manila Sporting Goods Co.
Национален отбор
 Филипини
Дионисио Калво в Общомедия

Дионисио (Чито) Калво (на филипински: Dionisio „Chito“ Calvo; 20 ноември 1903, Манила, Испански Източни Индии – 9 декември 1977, Сан Франциско, САЩ) е виден филипински спортен състезател – баскетболист и плувец, и изявен треньор на национални отбори на Филипините – отбора по баскетбол и отбора по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чито се ражда на 20 ноември 1903 година в Сампалок – квартал на столицата Манила.

Завършва основното училище „Атенео“ и средно училище в Манила. Следва специалност „Селско стопанство“ в местен университет.

Плуване[редактиране | редактиране на кода]

По онова време неговата първа страст е плуването. Само след няколко тренировки вече е член на националния отбор на страната си. Между 1921 и 1923 г. е в отбора, който участва в Далекоизточните игри – надпреварата води началото си от 1913 г. и е предшественик на по-сетните Азиатски игри, провеждани от 1951 г.

Трябва да се отбележи, че от 1898 година Филипините са под окупация на САЩ и влиянието на янките се усеща силно и в спорта. Бейзболът и баскетболът са № 1, но в крайна сметка оранжевата топка става първата любов на филипинците. Калво изоставя плуването и скоковете във вода.

Баскетбол[редактиране | редактиране на кода]

Скоро се влюбва в баскетбола. През 1925 г. е вече състезател от националния отбор на Филипините по баскетбол в надпреварата от Далекоизточните игри. Посвещава се на баскетбола и става шампион на страната си с университетския отбор през 1926 г. После има няколко успешни сезона с екипа на „Манила спортинг гудс“.

В началото на 1930-те год. се посвещава на треньорска кариера. Първоначално ръководи отборите на „Сан Берда“ и университета „Санто Томас“, после застава начело на мъжкия национален отбор на страната си. Първото му изпитание са Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Там филипинците показват класата си, като първо побеждават Мексико с 32:30, а след това и Естония с 39:22. На четвъртфиналите тимът на Калво излиза срещу големите фаворити от САЩ и губи с 23:56. След това Филипините побеждават последователно Италия с 32:14 и Уругвай с 32:23 и застават на 5-о място в крайното класиране.

Сред звездите на отбора, останали завинаги в историята с 5-о място на олимпиадата в Берлин, са Амброзио Падиля, Примитиво Мартинес и Чарли Борк. Някои от тях вземат участие и в олимпиадата в Лондон през 1948 г. В английската столица нещата не са толкова розови. Филипините губят в мача си за 11-о място от Белгия с 34:38.

Заради големия му принос към играта в Азия Международната федерация по баскетбол (ФИБА) включва посмъртно Дионисио Калво в Залата на славата в Алкобендас (предградие на Мадрид) през 2007 г.

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че се занимава само с любителски футбол, Калво приема сериозно предизвикателство и застава начело на националния отбор на Филипините за участие в Далекоизточните игри през 1934 г.[1] Те се провеждат в Манила, а съперници на домакините са Китай, Нидерландска Източна Индия (сега Индонезия) и Япония. Всички мачове се играят на стадион „Ризал Мемориал“. Полувремената са нестандартни – по 35 минути.

В първия мач на 12 май 1934 г. домакините излизат срещу големия фаворит Китай. Мачът пред близо 40 000 зрители е извънредно груб: в резултат 2 филипинци са с фрактури (счупено рамо и глезен), контузени са 4 китайци. Китай побеждава с 2:0, Калво представителите на домакините имат претенции за първия гол (топката е напуснала полето преди гола). Делегациите на Япония и Нидерландска Източна Индия отправят официален протест до организаторите, който не е уважен. Техните отбори също губят от Китай, победителят е безапелационен.

През 1954 г. Калво участва в Азиатските игри, които отново се провеждат в Манила[2]. И тогава се играе по нестандартни правила – 2 полувремена по 40 минути. Домакините губят от Виетнам с 2:3 и от Тайван с 0:4.

Калво умира на 9 декември 1977 г. Остава в историята на филипинския спорт сред неговите най-заслужили дейци.[3]

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Баскетболен шампионат на Филипините
  • NCAA
    • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1926
Далекоизточни игри
  • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1925
Летни олимпийски игри
  • 5-о място (1): 1936 (като треньор)
    • 12-о място (1): 1948 (като треньор)
Азиатски игри
  • Gold medal icon.svg Шампион (1): 1951
  • 2007 г.: член на Залата на славата на ФИБА (посмъртно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Playback of a Memorable Game - The controversial 1934 Philippines-China football setto. // Philippine Football Federation. Архивиран от оригинала на August 19, 2007. Посетен на 25 March 2015. Архив на оригинала от 2007-08-19 в Wayback Machine.
  2. Our national sports complex. // The Philippine Star, 7 May 2011. Посетен на 28 May 2015.
  3. в-к „Меридиан Мач“, бр. 88, 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]