Дисеминирана интравазална коагулация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дисеминирана интравазална коагулация
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 D65

Дисеминираната интравазална коагулация (ДИК синдром, консумативна/преразходна коагулопатия) е придобита хеморагична диатеза, синдром на патологично активиране на системата на кръвосъсирването. ДИК синдромът е комплексно хемостазно нарушение, което се среща при разнообразни болестни процеси.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причините за развитие на ДИК синдром могат да бъдат различни. На практика не съществува болестно състояние, усложнението от което да не може да доведе до ДИК. Някои от болестите и патологичните състояния са:

Патофизиология[редактиране | редактиране на кода]

ДИК синдромът протича в три последователни фази:

  1. Фаза на хиперкоагулация.
  2. Фаза на фибринолиза.
  3. Фаза на хипокоагулация.

Първата фаза започва с патологичното активиране на системата на кръвосъсирване, причина за образуването на множество микротромби в цялата кръвоносна система, което води до нарушаване на микроциркулацията на различни органи и системи с произтичащата от това многоорганна недостатъчност.

През втората фаза се наблюдава опит за компенсация на увеличеното кръвосъсирване чрез активиране на фибринолитичната система, която разгражда образуваните тромби.

Третата фаза се изявява в изтощаване на системата на кръвосъсирване, следствие от консумирането на факторите на кръвосъсирване и фибринолиза през първите две фази. Налице е намалена до липсваща коагулация, с произтичащите от това кръвотечения в различни тъкани и органи.

Клинична картина[редактиране | редактиране на кода]

Диагноза и диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]