Дора Пеячевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дора Пеячевич
хърватски композитор
Дора Пеячевич
Дора Пеячевич

Родена
Починала
5 март 1923 г. (37 г.)
Дора Пеячевич в Общомедия

Дора Пеячевич (на хърватски: Dora Pejačević) (10 септември 1885 г. – 5 март 1923) е хърватска композиторка, потомка на знатния хърватски род Пеячевичи.

Тя е сред композиторите, въвели оркестровата песен в хърватската музика[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дора Пеячевич е дъщеря на Теодор Пеячевич, бан на Хърватия, Славония и Далмация, и на унгарската баронеса Лила де Вая.[2]. Започва да учи музика още като дете, отначало с нея се занимава майка ѝ, която също е пианистка, а впоследствие Дора взима частни уроци в Загреб, Дрезден и Мюнхен, и се самообразова[3]. Композира от 12-годишна възраст.

В Хърватия Дора Пеячевич обитава родовия замък в Нашице, но често пътува до Будапеща, Мюнхен, Прага и Виена понякога за дълги периоди от време. Последните три години от живота си след женитбата си с Отомар фон Лумбе през 1921 г., прекарва основно в Мюнхен.

Умира в Мюнхен през 1923 г. на 37-годишна възраст от усложнения при раждането на нейния син Тео. Погребана е в град Нашице, Хърватия.

Дора Пеячевич се разглежда като голям хърватски композитор. Тя е оставила значителен каталог от 58 творби (106 песни) най-вече в късен романтичен стил, включително песни, фортепианни произведения, камерна музика, както и няколко произведения за голям оркестър, симфония във фа-диез минор, първата в хърватската музика. 

Нейният живот е предмет на хърватския биографичен филм Графиня Дора (1993), с режисьор Звонимир Беркович и в главните роли Алма Прица и Раде Шербеджия. Във филма е използвана нейната музика. [4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кос, Koraljka. Дора Пеячевич. Загреб: Хърватски Музикално-Информационен Център, 2008
  • Кос, Koraljka. Дора Пеячевич: Живот и работа. Загреб: Musikinformationszentrum Konzertdirektion, 1987

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Historicisim in Croatia Vladimir Maleković, Vesna Lovrić Plantić, Graham McMaster – 2000 „In this period Josip Hatze composed the first modern cantata in Croatian music5; Dora Pejačević, Bersa and Baranovic introduced the song for voice and orchestra.“
  2. Dora Pejačević
  3. Koraljka Kos, Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, Dora Pejačević:Leben und Werk, Zagreb: Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, 1987
  4. http://www.film.hr/bazafilm_film.php?film_id=321 (Croatian)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]