Дора Пеячевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дора Пеячевич
Dora Pejačević
хърватска композиторка
Дора Пеячевич
Дора Пеячевич

Родена
Починала
Семейство
Баща Теодор Пеячевич
Майка Лила де Вая
Съпруг Отомар фон Лумбе

Уебсайт
Дора Пеячевич в Общомедия

Дора Пеячевич (на хърватски: Dora Pejačević) (10 септември 1885 г. – 5 март 1923) е хърватска композиторка, потомка на знатния хърватски род Пеячевичи.

Тя е сред композиторите, въвели оркестровата песен в хърватската музика[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дора Пеячевич е дъщеря на Теодор Пеячевич, бан на Хърватия, Славония и Далмация, и на унгарската баронеса Лила де Вая.[2]. Започва да учи музика още като дете, отначало с нея се занимава майка ѝ, която също е пианистка, а впоследствие Дора взима частни уроци в Загреб, Дрезден и Мюнхен, и се самообразова[3]. Композира от 12-годишна възраст.

В Хърватия Дора Пеячевич обитава родовия замък в Нашице, но често пътува до Будапеща, Мюнхен, Прага и Виена понякога за дълги периоди от време. Последните три години от живота си след женитбата си с Отомар фон Лумбе през 1921 г., прекарва основно в Мюнхен.

Умира в Мюнхен през 1923 г. на 37-годишна възраст от усложнения при раждането на сина си Тео. Погребана е в град Нашице, Хърватия.

Дора Пеячевич се разглежда като голям хърватски композитор. Оставила е значителен каталог от 58 творби (106 песни) най-вече в късен романтичен стил, включително песни, фортепианни произведения, камерна музика, както и няколко произведения за голям оркестър, симфония във фа-диез минор, първата в хърватската музика. 

Нейният живот е предмет на хърватския биографичен филм Графиня Дора (1993), с режисьор Звонимир Беркович и в главните роли Алма Прица и Раде Шербеджия. Във филма е използвана нейната музика. [4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кос, Коралька. Дора Пеячевич. Загреб: Хърватски Музикално-Информационен Център, 2008
  • Кос, Коралька. Дора Пеячевич: Живот и работа. Загреб: Musikinformationszentrum Konzertdirektion, 1987

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Historicisim in Croatia Vladimir Maleković, Vesna Lovrić Plantić, Graham McMaster – 2000 „In this period Josip Hatze composed the first modern cantata in Croatian music5; Dora Pejačević, Bersa and Baranovic introduced the song for voice and orchestra.“
  2. ((hr)) Dora Pejačević
  3. Koraljka Kos, Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, Dora Pejačević:Leben und Werk, Zagreb: Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, 1987
  4. ((hr)) www.film.hr Архив на оригинала от 2012-03-02 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]