Доспатска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Доспатската котловина е котловина в централната част на Западните Родопи, разположена между стръмните разседни склонове на рида Дъбраш на югозапад и Велийшко-Виденишкия дял на североизток по долината на река Доспат. Има удължена форма в посока северозапад-югоизток с дължина над 30 км и ширина до 2-3 км. Средна надморска височина 1100-1200 м.

Котловината е образувана през кватернера в резултат на тектонско пропадане. Основата ѝ е запълнена с кватернерни алувиални утайки и се намира на около 400 м под билните части на съседните ридове. Климатът ѝ е планински със слабо средиземноморско влияние. Преобладаващите ветрове са с посока североизток-изток-югоизток. Средна годишна температура 7,1°C. Годишна сума на валежите над 1100 mm. Отводнява се от река Доспат, на която е изграден язовир „Доспат“, който е залял цялата ѝ югоизточна част. Бреговете и околностите на язовира предлагат идеални условия за летуване, отмора и туризъм.

В котловината има три селища: град Доспат, в югоизточната ѝ част, при стената на язовира, гръд Сърница, в средната ѝ част, при опашката на язовира и село Побит камък в най-северозападната ѝ част.

През котловината преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1842.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 180.