Дочо Шипков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дочо Шипков
български партизанин, политик от БКП, художник

Роден
Починал
17 януари 2000 г. (86 г.)
София, България
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   IV НС   V НС   VII НС   VIII НС   

Дочо Петров Шипков (с псевдоним Минчо) е български партизанин и деец на Българската комунистическа партия.

Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, партизанин е в Народна бойна дружина „Чавдар“ и Партизански отряд „Христо Кърпачев“, политик и народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Дочо Шипков на стената на дома му във Вароша, Ловеч
Домът на Дочо Шипков, в същата къща е роден и географът проф. Анастас Иширков

Дочо Шипков е роден на 23 април 1913 година в Ловеч. За участие в ученическата стачка, проведена в Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) е изключен от всички училища (1934). Член на РМС. Средното си образование завършва като частен ученик в същата гимназия през 1939 г. Работи като учител в Родопите, след което отбива военната си служба.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Като активен деятел на БРП (к) минава в нелегалност. Партизанин от Народна бойна дружина „Чавдар“ и Партизански отряд „Христо Кърпачев“ (11 ноември 1941 – 9 септември 1944). Приема партизанското име Минчо. Участва в създаването на първата партизанска бойна единица в Ловешко (1941), на Народна бойна дружина „Чавдар“ и Партизански отряд „Христо Кърпачев“.

Завеждащ отдел „Връзки“ и заместник политкомисар на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА. Участва многократно в акции на Ловешкия партизански отряд „Христо Кърпачев“ и Плевенския партизански отряд „Васил Левски“. За тази дейност е осъден задочно на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД).

Тежко ранен на 23 май 1943 г. при престрелка с полицейско и армейско подразделение в местността „Сливешки ливади“, в която загива Христо Кърпачев. Участва активно в установяване управлението на Отечествения фронт в град Ловеч.

Първи секретар на Околийския комитет на БКП в Ловеч (1944 – 1950, 1956 – 1959). Завършва Висшата партийна школа на Централния комитет на БКП (1952). Заместник-завеждащ отдел „Организационен“ на Централния комитет на БКП (1952 – 1956), организационен секретар (1959) и първи секретар (1960 – 1966) на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. Член на Централната ревизионна комисия (1958) и заместник-председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1966).

Народен представител в 6 – о Велико народно събрание (1946 – 1948), I  – о (1950 – 1953), IV  – о (1962 – 1965), V  – о (1966 – 1971), VII  – о (1976 – 1981) и VIII  – о Обикновено народно събрание (1981 – 1986).

Автор на мемоарна книга за комунистическото движение в Ловешко „Балканът размирно запя“ и на повече от 60 акварелни платна дарени на Регионален исторически музей, Ловеч през 1983 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Звание „Герой на социалистическия труд“
  • 2 ордена „Георги Димитров“
  • Орден „НРБ“ I ст.
  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 28 април 1983 г. „За принос в развитието на Ловеч и Ловешкия край“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Шипков, Д., Балканът размирно запя, Военно издателство, С., 1978
  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 107 – 108. ISBN 978-954-8259-84-2