Дунав (вестник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дунав.
| „Дунав“ | |
.JPG){kind=small} | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | март 1865 г. |
| Край | юли 1877 г. |
| Собственик | турското правителство |
| Главен редактор | Исмаил Кемал |
| Език | български |
| Държава | Османска империя |
„Дунав. Лист за вътрешни и външни новини и за всякакви разсъждения“ е османски вестник, издаван в периода март 1865 – юли 1877 г. в Русе.
„Дунав“ е изцяло вестник на турското правителство. Той защитава интересите на Османската империя от гледна точка на централното турско управление и в него се печатат всички правителствени разпореждания, правилници, закони и други държавни документи. Основан от Мидхат паша на 3 март 1865 г., чиято реформаторска политика пропагандира и защищава. Вестникът се печата на турски и български и излиза отначало веднъж, а впоследствие – 2 пъти в седмицата – на 4 страници, всяка сряда и неделя.Главен редактор на вестника е османския писател, поет и философ и лидер на албанското национално движение Исмаил Кемал (Исмаил Кемали). Вестникът е разпращан безплатно из Дунавския вилает. Води борба с българското национално движение. Положително отношение към вестника имат само български чорбаджии.[1] Към 14 март 1865 вестникът предлага годишен абонамент за четиридесет гроша.[2]
За нуждите на българската част от вестника и по-специално за превеждането на текстове от турски на български език и обратно, се налага назначаването на български преводачи, солидно владеещи писмения турски език. Директорът на печатницата Драган Цанков привлича своя бивш цариградски сътрудник, капукехая и началник на писалището за тескерета към униятската канцелария, интелигентния калоферец Стоил Д. Попов[3][4], както и копривщенския младеж, вече учител в русенското класно училище Иван Чорапчиев. Така българите Попов и Чорапчиев под протекцията на своя застъпник, неформалният предводител на партията на „младите“ в областния град, се отзовават във вилаетската администрация в качеството си на основни преводачи на вестника[5][6]. Наложилото се трайно в историческата литература и повтаряно след това от редица автори определение на Никола Обретенов, че те са назначени и изпълняват функцията на редактори на българската част от вестника[7][8][9] е неточно, тъй като техният изричен ангажимент е само да превеждат предварително написани на турски език текстове, статии и правителствени документи. Редакцията е изцяло в ръцете на Исмаил Кемал и на турци от канцеларията на валията[10][11][12][13].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 260.
- ↑ M. Safa Saracoglu - Nineteenth Century Local Governance in Ottoman Bulgaria_ Politics in Provincial Councils // Edinburgh University Press (2022), p.33-34
- ↑ Начов, Н. Калофер в миналото. 1707-1877. С., 2003, с. 183–185.
- ↑ Стамболски, Х. Автобиография, дневници, спомени. 1852-1879. Откъси. С., 1972, с. 258
- ↑ Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66
- ↑ Маждракова-Чавдарова, О. Вестник „Дунав“... Цит. съч., с. 78
- ↑ Обретенов, Н. Цит. съч., с. 80.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 546.
- ↑ Дойков, В. и Св. Каракашева. Цит. съч., с. 54
- ↑ Дунав (Русе), ІV, № 263 / 27 март 1868.
- ↑ Стамболски, Х. Цит. съч., с. 258.
- ↑ Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66
- ↑ Георгиев, Й. Материали по църковната борба. – Сб. НУНК, 24, І, С. 1908, с. 77, док. № 182. Писмо на Иван Чорапчиев до Българската община в Търново.
