Дунав (вестник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Дунав“
Logo newspaper Dunav (1865-1877).JPG
Информация
Вид седмичник

Начало март 1865 г.
Край юли 1877 г.
Собственик турското правителство
Главен редактор Исмаил Кемал
Език български
Държава Османска империя

„Дунав. Лист за вътрешни и външни новини и за всякакви разсъждения“ е вестник, издаван в периода март 1865 – юли 1877 г. в Русе.

Вестникът се печата на турски и български и излиза отначало веднъж, а впоследствие – 2 пъти в седмицата – на 4 страници, всяка сряда и неделя.

„Дунав“ е изцяло вестник на турското правителство. Той защитава интересите на Османската империя от гледна точка на централното турско управление и в него се печатат всички правителствени разпореждания, правилници, закони и други държавни документи. Главен редактор на официоза е турският писател, поет и философ .

За нуждите на българската част от вестника и по-специално за превеждането на текстове от турски на български език и обратно, се налага назначаването на български преводачи, солидно владеещи писмения турски език. Директорът на печатницата Драган Цанков привлича своя бивш цариградски сътрудник, капукехая и началник на писалището за тескерета към униятската канцелария, интелигентния калоферец Стоил Димитров Попов[1][2], както и копривщенския младеж, вече учител в русенското класно училище Иван Петров Чорапчиев. Така българите Попов и Чорапчиев под протекцията на своя застъпник, неформалният предводител на партията на „младите“ в областния град, се отзовават във вилаетската администрация в качеството си на основни преводачи на вестника[3][4]. Наложилото се трайно в историческата литература и повтаряно след това от редица автори определение на Никола Обретенов, че те са назначени и изпълняват функцията на редактори на българската част от вестника[5][6][7] е неточно, тъй като техният изричен ангажимент е само да превеждат предварително написани на турски език текстове, статии и правителствени документи. Редакцията е изцяло в ръцете на Исмаил Кемал и на турци от канцеларията на валията[8][9][10][11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Начов, Н. Калофер в миналото. 1707-1877. С., 2003, с. 183–185.
  2. Стамболски, Х. Автобиография, дневници, спомени. 1852-1879. Откъси. С., 1972, с. 258
  3. Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66
  4. Маждракова-Чавдарова, О. Вестник „Дунав“... Цит. съч., с. 78
  5. Обретенов, Н. Цит. съч., с. 80.
  6. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С. 1988, с. 546
  7. Дойков, В. и Св. Каракашева. Цит. съч., с. 54
  8. Дунав (Русе), ІV, № 263 / 27 март 1868.
  9. Стамболски, Х. Цит. съч., с. 258.
  10. Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66
  11. Георгиев, Й. Материали по църковната борба. – Сб.НУНК, 24, І, С. 1908, с. 77, док. № 182. Писмо на Иван Чорапчиев до Българската община в Търново.