Дунав (вестник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Дунав.
„Дунав“
Logo newspaper Dunav (1865-1877).JPG
Информация
Видседмичник
Началомарт 1865 г.
Крайюли 1877 г.
Собствениктурското правителство
Главен редакторИсмаил Кемал
Езикбългарски
ДържаваОсманска империя

„Дунав. Лист за вътрешни и външни новини и за всякакви разсъждения“ е вестник, издаван в периода март 1865 – юли 1877 г. в Русе.

Вестникът се печата на турски и български и излиза отначало веднъж, а впоследствие – 2 пъти в седмицата – на 4 страници, всяка сряда и неделя.

„Дунав“ е изцяло вестник на турското правителство. Той защитава интересите на Османската империя от гледна точка на централното турско управление и в него се печатат всички правителствени разпореждания, правилници, закони и други държавни документи. Главен редактор на е османския писател, поет и философ и лидер на албанското национално движение Исмаил Кемал (Исмаил Кемали).

За нуждите на българската част от вестника и по-специално за превеждането на текстове от турски на български език и обратно, се налага назначаването на български преводачи, солидно владеещи писмения турски език. Директорът на печатницата Драган Цанков привлича своя бивш цариградски сътрудник, капукехая и началник на писалището за тескерета към униятската канцелария, интелигентния калоферец Стоил Димитров Попов[1][2], както и копривщенския младеж, вече учител в русенското класно училище Иван Петров Чорапчиев. Така българите Попов и Чорапчиев под протекцията на своя застъпник, неформалният предводител на партията на „младите“ в областния град, се отзовават във вилаетската администрация в качеството си на основни преводачи на вестника[3][4]. Наложилото се трайно в историческата литература и повтаряно след това от редица автори определение на Никола Обретенов, че те са назначени и изпълняват функцията на редактори на българската част от вестника[5][6][7] е неточно, тъй като техният изричен ангажимент е само да превеждат предварително написани на турски език текстове, статии и правителствени документи. Редакцията е изцяло в ръцете на Исмаил Кемал и на турци от канцеларията на валията[8][9][10][11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Начов, Н. Калофер в миналото. 1707-1877. С., 2003, с. 183–185.
  2. Стамболски, Х. Автобиография, дневници, спомени. 1852-1879. Откъси. С., 1972, с. 258
  3. Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66
  4. Маждракова-Чавдарова, О. Вестник „Дунав“... Цит. съч., с. 78
  5. Обретенов, Н. Цит. съч., с. 80.
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 546.
  7. Дойков, В. и Св. Каракашева. Цит. съч., с. 54
  8. Дунав (Русе), ІV, № 263 / 27 март 1868.
  9. Стамболски, Х. Цит. съч., с. 258.
  10. Иванов, Ю. Българский..., Цит. съч., с. 66
  11. Георгиев, Й. Материали по църковната борба. – Сб. НУНК, 24, І, С. 1908, с. 77, док. № 182. Писмо на Иван Чорапчиев до Българската община в Търново.