Дюаров съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дюаровият съд представлява специализиран термос, предназначен най-вече за съхранение на вещества с температура на кипене много по-ниска от тази на околната среда.

Поради неизбежното бавно кипене на течността в съда винаги се предвиждат мерки за безопасност, вариращи от простото оставяне на съда отворен до специална система от предпазни клапани и резервоар за съхранение на изпарения газ под налягане. Преди да се постави в съда, веществото трябва да се охлади до температурата на съхранение. Постоянната температура се поддържа пасивно, за сметка на добра топлоизолация. Това е основната разлика между дюаровия съд и термостата.

История на изобретението[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Дюар, който се занимава активно с физиката на ниските температури за първи път създава и използва метален съд с двойна вакуумирана стена за съхранение на втечнени газове за продължителен период от време.[1]

По-късно го усъвършенства с използването на стъклени стени с метален отражателен слой.

Първите дюарови съдове за търговски цели са произведени през 1904 г., когато е основана немската фирма Thermos GmbH за производство на термоси.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналният съд на Дюар представлява стъклена колба с двойни стени, между които е изтеглен въздуха. Дюар е използвал за отражателен слой сребро.

Подобна конструкция се използва и в съвременните евтини битови термоси.

Съвременни конструкции[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните дюарови съдове са изпълнени конструктивно по друг начин. Вътрешният и външният съд се правят от алуминий или неръждаема стомана. Топлопроводимостта на материала не е важна, но здравината и теглото играят важна роля. Отворът на гърлото съединява вътрешния и външния съд. При дюаровите съдове до 50 литра вътрешният съд се крепи само на връзката около гърлото на съда и затова там има големи механични натоварвания. Към гърловината на съда се поставят големи изисквания и за топлопроводимостта. Това означава, че тя трябва да бъде тънка, но здрава. В обикновените съдове гърлото се прави от неръждаема стомана. При висококачествените съдове тя се прави от здрав армиран пластмасов материал. При това възниква въпросът за здравината на свързване. Отвътре вакуумираната кухина се покрива с адсорбент, който при охлаждането поглъща остатъчните газове във вакумното пространство.

За намаляване на топлинните загуби вътрешният съд се покрива с допълнителна топлоизолация.

Съвременните дюарови съдове имат ниски загуби от изпарение: от 1,5% в денонощие за големи обеми и до 5% на денонощие за малки обеми.

Дюаров съд за хелий[редактиране | редактиране на кода]

хелият има малка топлина на изпарение. Поради това за намаляването на топлинните загуби се използват топлинни екрани, охлаждани с течен азот. Тези екрани се изработват от материали, провеждащи топлината. Такъв съд има две гърловини – една за течен азот и една за течен хелий. Този съд не трябва да се наклонява и винаги трябва да се намира във вертикално положение.

Азот се изпарява от дюаров съд
Два 250-литрови дюарови съда с течен хелий

Използване[редактиране | редактиране на кода]

  • За запазването на температурата на храна и напитки в бита се използват битови съдове – термоси.
  • В лабораториите и в промишлеността дюаровите съдове се използват за съхранение на втечнени газове, най-често течен азот.
  • В хуманната и ветеринарната медицина дюаровите съдове се използват за продължително съхранение на биологични материали при ниски температури.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas O’Connor Sloane: Liquid Air and Liquefaction of Gases. Henley, New York 1900, S. 232.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Химия“         Портал „Химия          Портал „Техника“         Портал „Техника    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сосуд Дьюара“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.