Джеймс Дюар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сър Джеймс Дюар
James Dewar
Сър Джеймс Дюар на работа
Сър Джеймс Дюар на работа

Роден
Починал

Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Флаг на Великобритания Великобритания
Образование Единбургски университет
Научна дейност
Област физика
химия
Работил в Кралска институция на Великобритания
Известен с течен кислород
течен водород
Сър Джеймс Дюар в Общомедия

Сър Джеймс Дюар (на английски: Sir James Dewar) е шотландски физикохимик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Дюар е роден на 20 септември 1842 г. в Кинкардайн, Шотландия. Дюар следва в Единбургския университет и по-късно в Гент. В Гент се обучава при Фридрих Август Кекуле. Дюар изследва между другото продуктите от окислението на никотина, преобразуването на хинолина в анилин, физическите константни на водорода, както и физиологичното въздействие на светлината.

Дюар предлага през 1867 г. структура за съединение C6H6, като се счита от някои, че е предложил структури на бензола, която не се приема. Други източници сочат, че на практика той подкрепя структурата, предложена от Фридрих Август Кекуле. По-късно през 1962 г. се създава такъв продукт, който отговаря на предложената структура, и днес се нарича бензол на Дюар.[1]

От 1870 г. започва да се занимава с криогеника. От 1874 г. за своите експерименти той започва да използва метален двустенен вакуумиран съд. През 1893 г. създава двустенен вакуумиран съд, изработен от покрито с отражателен слой стъкло. Той не патентова това свое изобретение, но този съд е наречен след това в негова чест дюаров съд. По-късно стъкларят Райнолд Бургер от Панков (Берлин) изработва стъклен съд с двойна стена и стабилно покритие от сребро, което патентова през 1903 г.[2] Бургер основава и фирмата Thermos GmbH, а понятието термос става нарицателно.

Заедно с Фридрих Абел открива бездимния барут, както и взривното вещество кордит. Заедно с Хенри Мосан през 1897 г. втечняват флуора и през 1898 г. водорода. През 1899 г. получават при 14 K твърд водород, при който всички елементи преминават в твърдо състояние с изключение на хелия.

Дюар е многократно предлаган за Нобелова награда, но никога не я получава.

Джеймс Дюар умира на 27 март 1923 г. в Лондон, Англия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. E. E. Van Tamelen, S. P. Pappas. Chemistry of Dewar Benzene. 1,2,5-Tri-t-Butylbicyclo[2.2.0]Hexa-2,5-Diene. // Journal of the American Chemical Society 84 (19). 1962. DOI:10.1021/ja00878a054. с. 3789–3791.
  2. Patent DE170057: Вакуумиран съд с двойни стени. Регистриран на 1 октомври 1903 г., публикуван на 25 април 1906 г., заявител: Reinhold Burger.