Джеймс Дюар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сър Джеймс Дюар
James Dewar
Сър Джеймс Дюар на работа
Сър Джеймс Дюар на работа

Роден
Починал
27 март 1923 г. (80 г.)
Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област физика
химия
Работил в Кралска институция на Великобритания
Известен с течен кислород
течен водород
Сър Джеймс Дюар в Общомедия

Сър Джеймс Дюар (на английски: Sir James Dewar) е шотландски физикохимик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Дюар е роден на 20 септември 1842 г. в Kincardine, Англия. Дюар следва в Единбургския университет и по-късно в Гент. В Гент се обучава при Фридрих Август Кекуле. Дюар изследва между другото продуктите от окислението на никотина, преобразуването на хинолина в анилин, физическите константни на водорода, както и физиологичното въздействие на светлината.

Дюар предлага през 1867 г. структура за съединение C6H6, като се счита от някои, че е предложил структури на бензола, която не се приема. Други източници сочат, че На практика той подкрепя структурата предложена от Фридрих Август Кекуле. По-късно през 1962 г. се създава такъв продукт, който отговаря на негова предложена структура и днес се нарича Бензол на Дюар.[1]

От 1870 г. започва да се занимава с физиката на ниските температури. От 1874 г. за своите експерименти той започва да използва един метален двустенен вакумиран съд. През 1893 г. създава един двустенен, вакумиран съд, изработен от покрито с отражателен слой стъкло. Този съд е наречен по-късно в негова чест дюаров съд. Той не патентова това свое изобретение. По-късно стъкларят Райнолд Панков изработва стъклен съд с двойна стена и стабилно покритие от сребро и патентова през 1903 г.

Заедно с Фридрих Абел открива бездимния барут както и взривното вещество кордит. Заедно с Хенри Мосан през 1897 г. втечняват флуора и през 1898 г. водорода. През 1899 г. получават при 14° по Келвин, твърд водород при която всички елементи преминават в твърдо състояние с изключение на хелия.

Дюар е многократно предлаган за Нобелова награда, но никога не я получава.

Джеймс Дюар умира на 27 март 1923 г. в Лондон, Англия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. E. E. Van Tamelen, S. P. Pappas. Chemistry of Dewar Benzene. 1,2,5-Tri-t-Butylbicyclo[2.2.0]Hexa-2,5-Diene. // Journal of the American Chemical Society 84 (19). 1962. DOI:10.1021/ja00878a054. с. 3789–3791.