Евгени Головински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгени Головински
български биохимик
Роден
Евгени Викторов Головински
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Евгени Викторов Головински е български биохимик, академик, чийто основни приноси са свързани със създаването на нови методи за синтез на биологично значими групи органични съединения, предимно биологичноактивни вещества, както и изясняването на биохимичните механизми на действие на лекарствени средства.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 март 1934 г. в Бургас. През 1957 г. завършва органична химия в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Под ръководството на чл. кор. Александър Спасов разработва докторска теза, която защитава през 1961 г. След това е назначен за асистент в кагедра „Медицинска химия“ в Медицинския университет в София. От 1966 г. работи в Централната биохимична лаборатория на БАН. Защитава дисертация за „Доктор на химическите науки“ през 1977 г. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1989 г. и за академик през 1997 г.[2] Специализира в Пастьоровия институт в Париж и в университетите в Мюнстер и Есен в Германия.[3]

Преподавател в български и чуждестранни университети, доктор хонорис кауза на Софийския университет. Автор е на множество учебници и монографии.[1]

Головински е и научен ръководител на Научноинформационния център на БАН Българска енциклопедия, както и главен редактор е на широко популярната българска еднотомна енциклопедия „Българска енциклопедия А-Я“.[1] Председател е на Съвета за издателска дейност на БАН (1993 – 1997), член на Управителния съвет на БАН (1991 – 1994), член на СНС по Биохимия биофизика и молекулярна биология при ВАК (1985 – 2007), председател на СНС по фармация при ВАК (1991 – 2010), член на Съвета на НАОА към Министерски съвет (1997 – 2000), председател (1998 – 2001) и почетен председател (от 2001) на Хумболтовия съюз в България, председател на Федерацията за разпространение на научни знания (1990 – 2005), член на УС на Фондация „Еврика“, член на Почетния борд на Нов симфоничен оркестър, София (1999) и др.[2]

Основните му научни интереси са в областта на медицинската химия. Създава оригинален метод за получаване на противотуморния препарат „Циплатан“. В сътрудничество с германски учени изяснява фармакобиохимията и механизма на действие на противотуморния препарат „Ендоксан“ (циклофосфамид) и на редица инхибитори на глюкуронозилтрансферазите – промишлени отрови, фунгициди, хербициди, инсектициди, танини и хранителни добавки.[2]

За своите научни и обществени заслуги е носител на:

  • Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен (2008)
  • Немския орден „Федерелен кръст за заслуги на лента“ (Bundesverdienstkreuz am Bande, 2001)
  • Медал „Св. Климент Охридски“ (1999)
  • Почетен знак „Проф. Марин Дринов“ на БАН (1999)
  • Медал „Проф. Марин Дринов“ на лента, БАН (2004)
  • Юбилеен медал на Университета в Хале, Германия (1994)
  • Почетен гражданин на Бургас (2000)
  • Почетен гражданин на Благоевград (2006)
  • Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доктор хонорис кауза на Медицинския университет – София.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Вълшебните куршуми. София: Народна просвета, 1964
  • Биохимия на антиметаболитите. София: Наука и изкуство, 1975
  • Горещи точки на биохимията. София: Наука и изкуство, 1980
  • Осъществената мечта на Асен Златаров. София: Наука и изкуство, 1981
  • Бумерангът на химията. София: Народна младеж, 1982
  • Химията, която лекува. София: Наука и изкуство, 1986
  • Биохимия за учителя по химия. София: Народна просвета, 1988
  • Вселената, наречена вещество: Разкази за органичните съединения и техните свойства. София: БАН, 1991
  • Биохимия на ксенобиотиците. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992
  • Вълшебството на кислорода. София: Гея-Либрис, 2001
  • Научното любопитство: Епизоди от историята на природните науки и технологиите. София: НБУ, 2008
  • Мое минало незабравимо – автобиографична. София: АИ „Марин Дринов“, ЮУ „Неофит Рилски“, 2008
  • Столетия в един живот: Научните открития и темповете на материалния напредък. София: АИ „Марин Дринов“, 2012

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Евгени Головински. // Архивиран от оригинала на 11 септември 2011. Посетен на 18.03.2013. Архив на оригинала от 2011-09-11 в Wayback Machine.
  2. а б в г Скръбна вест. // Българска академия на науките, 15 март 2021 г. Посетен на 19 април 2021 г.
  3. Евгени Головински. // Посетен на 18.03.2013. Архив на оригинала от 2013-08-22 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония