Еви Годзаридис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еви Годзаридис
Εύη Γκοτζαρίδη
гръцко-френска историчка
Родена
9 юли 1969 г. (54 г.)
Учила вПарижки университет
Научна дейност
ОбластИстория
Еви Годзаридис в Общомедия

Еви Годзаридис (на гръцки: Εύη Γκοτζαρίδη, Еви Годзариди, на френски: Evi Gkotzaridis) е гръцо-френска историчка и историографка, ревизионистка, специалистка по история на Ирландия, Европа и Гърция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1969 година в македонския град Солун, Гърция. Завършва британска, американска и ирландска история в Университета Париж-III, Франция, където защитава докторска дисертация. Шест години преподава в Менутския университет, Ирландия. След това работи в Европейския университетски институт, Италия, и преподава европейска история в Университета Сабанджи в Истанбул, Турция.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Изпитания на историята на Ирландия“[редактиране | редактиране на кода]

В 2006 година Годзаридис публикува „Изпитания на историята на Ирландия. Генезис и еволюция на една преоценка“ (Trials of Irish History. Genesis and Evolution of a Reappraisal, Routledge, 2006, 2009). Книгата е първият синтез на ревизионистката история в Ирландия. Тя разглежда методологичните, теоретичните и политическите последици на ревизионизма и въвежда европейско измерение в дебата за неговите плюсове и минуси.[1][2] Книгата е посрещната с одобрение в историческите среди.[3][4][5][6][7][8][9][10] Матю Кели казва, че книгата е „подкрепена със забележителна историческа интелигентност“.[3] Бил Кисън от Лондонското училище по икономика казва, че книгата „защитава ревизионистите“.[4] Брайън Гървин от Глазгоуския университет пише, че това „стимулираща книга върху ирландския ревизионистки дебат“.[5] Дейвид Фицпатрик от Тринити Колидж, Дъблин, я описва като „странна“, но „изключително жив, богат, интелигентен, широкообхватен и добре-подплатен принос към много оплювана, но голяма фаланга историци“.[6] Мартин Пауъл я описва като „антинационалистическа“ като тон.[10]

„Животът и смъртта на един пацифист“[редактиране | редактиране на кода]

В 2016 година Годзаридис издава книгата „Животът и смъртта на един пацифист“ (A Pacifist's Life and Death), първата историческа биография на Григориос Ламбракис, спортист, лекар, политик и един от най-големите защитници на демокрацията и мира в Гърция, убит в Солун от крайно десен на 22 май 1963 година.[11][12] Научните отзиви за книгата също са положителни. Историкът и журналист, специалист по Македонския въпрос, Тасос Костопулос пише: „Хората оформят историята, но и се оформят от нея. Тази проста истина е ни е донесена у дома отново от тази биография на Григориос Ламбракис... Като разказва за живота на левия гръцки депутат като постоянно взаимодействие с бурното развитие на времето, книгата се занимава изчерпателно с описанието на последния, като подчертава по-специално всички онези аспекти на следвоенната гръцка реалност, по-малко известни на международната читателска аудитория, но които се оказват решаваща за еволюцията и смъртта на обекта: силна полицейска държава, задушаващ контрол върху парламентарния живот, внимателно наблюдение на страната от бившите съюзници и систематичното подпомагане на фашистка дълбока държава с цел за потискане на вътрешния враг чрез незаконни методи“.[13] Историкън Уилиам Малинсън пише: „Това не е книга за слабосърдечната, решена да не се задълбава група, тъй като тя се занимава с тема, която ентусиазираната крайнодясна част на гръцкия естаблишмънт би искала да бъде забравена. Пристрастието на авторката е видима и все пак тя успява да се откъсне достатъчно, за да предприеме широкообхватно изследване на средата, довела до жестокото убийство на Ламбракис. Това е книга, плод на старателно изследване, в положителен смисъл, с широка гама от привлечени източници, както подобава на сериозен историк. Това е смел опит за справяне с тема, която все още се смята за табу от голяма част от гръцкия естаблишмънт и да ни напомни за важността да бъдем бдителни, за да защитим проблемната демокрация, която все още съществува в Гърция“.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Evi Gkotzaridis // Academia. Посетен на 9 май 2021 г.
  2. ↑ Revisionism in the Twentieth Century: A Bankrupt Concept or Permanent Practice? // Academia.edu, 1 October 2008. Посетен на 29 March 2011. European University Institute, Dept. of History and Civilization, I-50133 Florence, Italy
  3. ↑ а б Matthew Kelly (book reviewer). Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal, 1938–2000 by Evi Gkotzaridis (London: Routledge, 2007; pp. 324. N.p.). // The English Historical Review, 2008. с. 804–806. Архивиран от оригинала на 15 April 2013. Посетен на 29 March 2011. VolumeCXXIII, Issue502 ... This is a remarkable book, underpinned by a remarkable historical intelligence. It is also exceptionally over-written. ... Despite this, the book is compellingly clever and anyone with an interest in Irish history or historiography should read it thoroughly.
  4. ↑ а б Bill Kissane (London School of Economics and Political Science). Review: Evi Gkotzaridis, Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal 1938—2000 // Journal of Contemporary History, 2006. ISBN 978-0-203-34069-1. с. 233. Посетен на 29 March 2011. On a range of issues this book defends the revisionists, and invokes heavyweights of European historiography behind their case
  5. ↑ а б BRIAN GIRVIN (University of Glasgow). (review of this book:) Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal 1938–2000. By Evi Gkotzaridis. // Oxford Journals: 20th Century British History, 2 April 2009. с. 267–270. Архивиран от оригинала на 15 April 2013. Посетен на 29 March 2011. Evi Gkotzaridis has written a complex and at times stimulating book on the Irish revisionist debate.
  6. ↑ а б David Fitzpatrick of Trinity College (Dublin). (review of:) Trials of Irish history: genesis and evolution of a reappraisal, 1938–2000 // History Ireland, 2008. Архивиран от оригинала на 20 July 2011. Посетен на 29 March 2011. Though decidedly quirky in its approach and interpretations, this book is an exceptionally lively, generous, intelligent, wide-ranging and well-informed tribute to a much maligned but formidable lineage of historians. By making Irish revisionism interesting, it does what I had thought impossible. One awaits with interest the response of the post-revisionists whom Gkotzaridis has so deftly wrong-footed.
  7. ↑ Alan O'Day. Reviewed work(s): Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal, 1938–2000. (Routledge Studies in Modern European History, number 7.) by Evi Gkotzaridis // The American Historical Review 113. April 2008. DOI:10.1086/ahr.113.2.588. с. 588.
  8. ↑ Brian Girvin. Beyond Revisionism? Some Recent Contributions to the Study of Modern Ireland // The English Historical Review, 2007. Архивиран от оригинала на 16 April 2013. Посетен на 29 March 2011. Stewart cited in Evi Gkotzaridis, Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal, 1938–2000 (London: Routledge, 2006), p. 150, which also contained the most detailed review of the issues involved in the controversy. ... Oxford Journals; Humanities; VolumeCXXIV, Issue506; Pp. 94–107
  9. ↑ Ian McBride. Reviewed work(s): Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal 1938–2000 by Evi Gkotzaridis // Field Day Review 3. 2007. с. 205–213.
  10. ↑ а б Martyn Powell. Eighteenth Century // Annual Bulletin of Historical Literature 92. 30 December 2008. DOI:10.1111/j.1467-8314.2008.00220.x. с. 78–99. (see page 87) Those interested in Irish historiography should note the publication of Evi Gkotzaridis, Trials of Irish History: Genesis and Evolution of a Reappraisal (Routledge, £80), an immensely stimulating book which is, in general, anti-nationalistic in its tone.
  11. ↑ Gkotzaridis, Evi (Oct 2012) "Who Will Help Me to Get Rid of this Man? Grigorios Lambrakis and the Non-Aligned Peace Movement in Post-Civil War : 1961 – 1964", JOURNAL OF MODERN GREEK STUDIES, 30(2): 299 – 338
  12. ↑ Gkotzaridis, Evi (Dec 2017) "Who Really Rules this Country!' Collusion between State and Deep State in post-Civil War Greece and the Murder of Independent MP Grigorios Lambrakis. 1958-1963", DIPLOMACY & STATECRAFT, 28(4): 646-673.
  13. ↑ Tasos Kostopoulos, "Lambrakis before the Pickup Truck", Efymerida ton Syntakton, 18 June 2017
  14. ↑ William Mallinson, REVIEW OF "A Pacifist's Life and Death: Grigorios Lambrakis and Greece in the Long Shadow of Civil War", JOURNAL OF BALKAN AND NEAR EASTERN STUDIES, 20(6), pp. 639–640
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еви_Годзаридис&oldid=11307835“.