Евстатий Маноилов
| Eвстатий Маноилов | |
| български доктор по медицина | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | след 1919
|
| Националност |  България |
Eвстатий Маноилов е български лекар хомеопат и представител на пиротските бежанци в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в гр. Пирот[1] през втората половина на 19 век в историко-географската област Поморавие в тогавашната Османска империя. Районът е предаден на Княжество Сърбия по силата на Берлински договор. Събитията стават повод мнозина пиротчани да се преселят в София, Цариброд и други български градове[2].
Завършва медицина във Вюрцбург[3], Германия, и придобива докторска степен. След завръщането си в свободна България е учител във Варненската гимназия през 1887 – 1888 г. Следващата учебна година преподава в Разград[4]. Там наред с учителската си работа редактира списание и се включва в местната интелигенция[5]. Присъства в списък с пиротчани български поданици, на които белградските власти забраняват да посещават Пирот и да преминават през сръбска територия след Сръбско-българската война. Според документа към 1894 г. Маноилов е практикуващ лекар във Велико Търново[6]. През 1897 г. негова намеса убеждава полицията, че тялото на покойника Алеко Константинов не представлява санитарна опасност за здравето на софиянци, заради което то е снето от превозващия го влак и изложено директно на перона за поклонение пред хилядно множество[7]. Известно време живее в Америка[8].
В София се установява в къща №7 на ул. „Владайска“ в близост до Черната джамия[8]. Става домашен лекар на столични семейства и често прилага на пациентите си водолечение[3]. Нарежда се сред изтъкнатите привърженици на хомеопатията в България[3]. На годишното събрание на Софийското медицинско дружество през 1901 г. е четен негов реферат[9].
Отбелязан е като E. Manoiloff, docteur en médecine в подробен Адрес-плебисцит, подписан от видни пиротчани жители на Царство България, които през 1919 г. настояват пред САЩ и Антантата районът на Пирот да не остава под властта на сръбската държава[1]. Заминава за Петроград, където умира в годините около Болшевишката революция[8].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Adresse-Plébiscite des Originaires de Pirot habitant en Bulgarie a Monsieur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Français, Italien, Tchèque, Croate, Polonais, etc. Avec une carte. Sofia 1919, p. 27
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, стр. 62 – 66
- ↑ а б в Георгиев, Борис, Михалаки Георгиев: биографични бележки и спомени, изд. Български писател, София 1960, стр. 83
- ↑ Цветанова, Елена, Цанева, Милена, Периодика и литература: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания, 1877 – 1892, София 1985, стр. 512
- ↑ Език и литература, Том 31, изд. Дружество на българистите, София 1976, стр. 77
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, стр. 62
- ↑ Стефанов, Илия, Процесът по убийството на Алеко Контатинов: извадки от стенографските протоколи, Булвест 2000, София 1999, стр. 160
- ↑ а б в Христов, Кирил, Съчинения: Спомени, пътеписи, разкази, статии, изд. Български писател, София 1967, стр. 112
- ↑ Д-р Капинчева, Искра, Асоциация на лекарите хомеопати в България, Сто и тридесет години хомеопатия в България, стр. 2