Евстати Бурнаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евстати Бурнаски
български поет
Роден
Починал
31 юли 2015 г. (92 г.)

Образование Софийски университет
Медицина
Образование Софийски университет

Евстати Стоилов Бурнаски е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.

Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и там завършва 7-ма мъжка гимназия „Черноризец Храбър“. През 1947 г. завършва „Ветеринарна медицина“ в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.

В началото на 1950-те години случайно се отбива в редакцията на „Български воин“ – литературно и публицистично списание. Там се запознава с поетите Ламар и Младен Исаев. Предлага им 2 свои стихотворения и, след като са одобрени, са публикувани. През 1957 г. излиза първата му стихосбирка „Песни по пътя“.

Премества се в литературната редакция на Военното издателство. В продължение на 10 години е редактор и завеждащ редакция „Поезия“, а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Дълги години наред е председател на дружеството на писателите в Перник.

Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 30 стихосбирки като:

  • „Обич“,
  • „Лирика“,
  • „Бреговете са стръмни“
  • „Стенопис от куршуми“,
  • „Събудени очи,“
  • „Шеста алея“,
  • „Кипарисова сянка“,
  • „Стихове за Доли“,
  • „Между два сезона“,
  • „Из дневника на моите нощи“
  • „Вик на тишината“
  • „Гореща слана“
  • „Спасени истини“,
  • „Безкрайност“ (избрано)
  • „Рецитал пред ангели“
  • „Вечерни теменуги“
  • „Внезапни признания“,
  • „Окована нежност“,
  • „До следващия ден“,
  • „Билет за надежда“,
  • „Свята блудница”.

Други

  • „Личности и коне“ – автобиографична повест
  • „Подземният вятър“ – роман в стихове
  • „Любовта на лейтенанта“ – поема

Негови стихове са включени като песни в репертоара на Емил Димитров и на ФСБ.

През 2010 г. издава и първия си роман „Чудовището и малката изкусителка”[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на десетки литературни награди и държавни отличия, сред които и наградата „Георги Братанов“ за 2005 г. с „Рецитал пред ангели“. Превеждан е на много езици.

Почетен гражданин е на няколко български града. Присъдено му е звание „Заслужил деятел на културата“. През 1997 г. е удостоен със Златна диплома от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.

По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.[2]

Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Костов Л., Иванова Т., Cauda equina Антология на български ветеринарни лекари – писатели и поети, 2007, ISBN 978-954-9383-29-4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]