Мировци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мировци
Общи данни
Население 448 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,356 km²
Надм. височина 385 m
Пощ. код 9921
Тел. код 05329
МПС код Н
ЕКАТТЕ 48386
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Нови пазар
Ивайло Камаджиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Мировци
Валентин Кръстев
(ОСД, ОЗ, НДСВ)

Мировци е село в Североизточна България. То се намира в община Нови пазар, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 17 километра от град Нови Пазар, в най-източната част на лудогорското плато на границата с Добруджа.Разположено е на два квадратни километра и притежаващо 22 хил.дка.обработваема земя. Местността е леко хълмиста с недълбоки оврази, в които текат следните малки дерета: *Долап дере*-което в долния си край се нарича *Сюлейман дере* и започва от горната чешма в местността *Елте*;*Мировското дере*- започва от двете чешми под училището; *Толум дере*-тръгва от Димовото кладенче- събира водите се от извора Габара, от каптажа Толум дере, от Синия кладенец и от Гюнгермес. Общото трите дерета (малки рекички) се събират при с.Есеница и образуват *Караман дере*, а в послествие при с.Медово се присъединяват водите на други дерета от изток и така образуват*Сухата река* която пресъхва край Карапелит.Най-високата триангулачна точка в Мировското землище е в местността *Бейалан*- 417 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е възникнало през времето на Османското владичество под името Мураданлар като селище на компактно турско етническо население. От 1912 година датира първото масово изселване на коренното мохамеданско население по посока Турция. На тяхно място са се заселили българи от Габровско и Севлиевския край. В селото живее и компактно ромско население.

Относно старото име на с.Мировци – „Мураданлар“ има различни мнения. Ето някои от тях:

  1. Николай Русев -директор на училището в Мировци през 1923 пише:"Първи в селото е живял някой си Мурад, който имал правото да събира данъци и да ги праща на бея в Шумен.Това е било в началото на XVI век.
  2. Свещеник Николай Стефанов Каралъмов, отбелязва в църковната летописна книга от 20 януари 1930 г.че: "Селото не е съществувало преди 250 години. Втози район е имало вековна гора, обитавана от разбойници-турци. Един от тях е Мурад, на чието име е назована гората- Мурадова гора. Той и групата му основават село Мураданлар.
  3. Най-подробни сведения и с най-моного цитирани източници са дадени от Д.Борисов в книгата му „Село Мировци“ – „Днешното село Мировци е на мястото на съществувалото селище -Нурабдал, за което има писменни доказателства още от 12 септември 1573 г. Мураданлар е преименовано на с.Мировци през 1934 година“. [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1693
1946 1587
1956 1165
1965 1229
1975 841
1985 654
1992 629
2001 514
2011 375

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 375 100.00
Българи 196 52.26
Турци 13 3.46
Цигани 143 38.13
Други
Не се самоопределят 23 6.13
Не отговорили

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • паметник на Стоян Мураданларски-деец на комунистическата партия преди 1944.Убит във Варненския затвор на 31 март 1944 г.
  • паметник на загиналите от с.Мировци във войните. Построен 1995 г.по инициатива на Христо Петков-Габровеца
  • читалище – построена 1936
  • училище с име Васил Левски-построено 1902 – 1903
  • два хранителне магазина
  • сграда на ТКЗС – основано 1945.След1993 с неговите активи е създадена ППЗК*Зора*-закрита 2005 г.и продадена от Н.Найденов на Иса Феим от с. Каравелово.
  • детска градина
  • Църквата "Св. Димитър е частичен ремонт на храма, но все още е негоден за служение. Свещеник на селото е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.
  • Мелница-построена 1906 – 1908
  • Фелшерска амбулатория-построена 1911 – 1912
  • Ветеринарна амбулатория-построена 1920

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Гено Гутев – кмет на Варна от 1945 до 1951 г., преподавател в Икономически университет – Варна през 1980-те, (живял в селото в детските си години)[5]
  • Евстати Бурнаски – български поет. През 1947 г. работи като участъков ветеринарен лекар в селото.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. От книгата на о.з.полковник-инженер Димитър Борисов -Село Мировци- Издаделство „Пространство-форма“, ISBN-954-90741-8-8= 2004 г.
  2. „Справка за населението на село Мировци, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 9 януари 2017. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
  5. Информация за Гено Гутев, varna.bg
  6. Костов Л., Иванова Т., „Cauda equina Антология на български ветеринарни лекари – писатели и поети“, 2007, ISBN 978-954-9383-29-4
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България