Едгар Хилзенрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едгар Хилзенрат
Edgar Hilsenrath
Edgar Hilsenrath.jpg
Едгар Хилзенрат през 2006 г.
Роден 2 април 1926 г. (91 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ
Уебсайт Страница в IMDb
Едгар Хилзенрат в Общомедия

Едгар Хилзенрат (на немски: Edgar Hilsenrath) е немски белетрист от еврейски произход, пресъздава главно живота си в условията на Холокоста.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едгар Хилзенрат е роден в Лайпциг в семейството на търговец евреин. Израства в Хале. През ноември 1938 г. той, майка му и по-малкият му брат бягат от антиеврейския погром, наречен „Кристалната нощ“. Отиват в Сирет в Буковина, (Румъния). Бащата трябва да ги последва, но избухването на войната прави това невъзможно. Стига до Франция, където оцелява през войната.

През 1941 г. Едгар Хилзенрат, брат му и майка му, както и всичките им приятели и близки от Сирет са откарани в гетото на Могильов-Подолски в окупираната румънска област Транснистрия. Когато през май 1944 г. гетото е освободено от Червената армия, Едгар Хилзенрат върви пеша до Сирет и оттам отива в Чернивци. С помощта на организацията Бен Гурион той и други оцелели евреи успяват с фалшиви паспорти да се доберат до Палестина. По пътя за Палестина, а също и там, Хилзенрат многократно е арестуван, но всеки път за кратко. В Палестина Хилзенрат преживява от случайна работа и никога не се чувства на родна земя. През 1947 г. решава да замине за Лион, където семейството му се е събрало. По желание на бащата изучава кожухарски занаят.

Едгар Хилзенрат през 2010 г.

В началото на 50-те години Хилзенрат емигрира в Ню Йорк. Препитава се от случайна работа и същевременно пише първия си роман „Нощ“ (1964) (Nacht). При публикуването му в Германия възникват значителни проблеми, понеже опозицията в издателското ръководство от злонамереност го изтегля от пазара. По тази причина следващия роман „Нацистът и фризьорът“ (1977) (Der Nazi & der Friseur), възникнал в Мюнхен и Ню Йорк, Хилзенрат публикува най-напред на английски в САЩ. Този роман му донася световен успех и го утвърждава като писател – накрая и в Германия.[1]

Заради немския език Едгар Хилзенрат се завръща в родината си през 1975 г. Оттогава живее в Берлин. Член е на немския ПЕН-клуб.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nacht, Roman, 1964
  • Der Nazi & der Friseur, 1977
Нацистът и фризьорът, изд.: Колибри, София (2012), прев. Жанина Драгостинова
  • Gib acht, Genosse Mandelbaum, 1979
  • Fuck America, 1980
  • Zibulsky oder Antenne im Bauch, 1983
  • Das Märchen vom letzten Gedanken, 1989
  • Jossel Wassermanns Heimkehr, 1993
  • Die Abenteuer des Ruben Jablonski, 1997
  • Berlin ... Endstation, Roman, 2006
  • Sie trommelten mit den Fäusten im Takt, Erzählungen, 2008

Награди и отличия (подбор )[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989: Alfred-Döblin-Preis (für Das Märchen vom letzten Gedanken)
  • 1992: Heinz-Galinski-Preis
  • 1994: Hans-Erich-Nossack-Preis
  • 1996: Jakob-Wassermann-Literaturpreis
  • 1998: Hans-Sahl-Preis
  • 2004: Lion-Feuchtwanger-Preis
  • 2006: Deutscher Hörbuchpreis (für Der Nazi und der Friseur)
  • 2006: Armenischer Nationalpreis für Literatur
  • 2006: Ehrendoktorwürde der Staatlichen Universität Jerewan
  • 2009: Prix Mémorable
  • 2016: Hilde-Domin-Preis für Literatur im Exil

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Helmut Braun: Nachwort. In: Edgar Hilsenrath: Der Nazi & der Friseur. Dittrich, Köln 2004. S. 467–478. hier S. 474.
  2. Ich habe genug geschrieben, Interview von Ulrich Seidler mit Edgar Hilsenrath, Berliner Zeitung, 27. Februar 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]