Едмунд Берглер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едмунд Берглер
Edmund Bergler
австро-американски психолог
Роден
Починал
6 февруари 1962 г. (62 г.)
Националност Австрия,  САЩ
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
ПовлиянЗигмунд Фройд

Едмунд Берглер (на английски: Edmund Bergler) е австро-американски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1899 година във Виена, Австрия, в еврейско семейство. При идването на нацистите през 1937 – 1938 напуска Австрия и се установява в Ню Йорк.[1][2] Берглер написва 25 психологически книги и 273 статии публикувани във водещи професионални журнали.[3] Негови недовършени ръкописи на дузина или повече заглавия са притежавани от психиатричната фондация „Едмунд и Мариане Берглер“.[4]

Той се смята за „един от най-оригиналните умове сред последователите на Фройд“.[5] Делос Смит, научен редактор на Юнайтед прес интернешънъл, казва че Берглер е „сред най-профилираните фройдистки теоретици след самия Фройд“.[6]

Берглер е най-важния теоретик в областта на хомосексуалността през 50-те години на 20 век.[7] Той е и водещ теоретик на несъзнаваното и поведението на самозащита и самонараняване. Според Кенет Люъс „...Берглер често се дистанцира от централната, психоаналитична традиция, докато в същото време претендира за важна позиция вътре в нея. Той се възприема за революционер, който би трансформирал движението.“

Към края на своя живот Берглер става пречка за много други аналитици: „Неговите възгледи на конференции и симпозиуми са докладвани без да се забелязват или са омекотени или тяхната острота е изтъпена.“[7]

Умира на 6 февруари 1962 година в Ню Йорк на 62-годишна възраст.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Книгата на Берглер „Хомосексуалността: болест или начин на живот“ (1956) е цитирана в труда на Ървинг Бийбър и др. в „Хомосексуалността: психоаналитично изследване“ (1962). Там Берглер е споменат накратко, като е отбелязано, че той, подобно на Мелани Клайн, счита оралната фаза за най-критична по отношение етиологията на хомосексуалността.[8]

В книгата си „Мазохизъм“ (1967), Жил Дельоз пише: „...чувстваме, че основната теза на Берглер е напълно логична: специфичния елемент на мазохизма е оралната майка, идеалът за студенина, грижовност и смърт, между утробната и едиповата майка“.[9]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Критикът на Фройд, Макс Шарнберг, дава работите на Берглер като пример за това, което той определя като очевидна абсурдност на голяма част от психоаналитичната работа.[10]

В книгата си „Психоаналитичната теория за мъжката хомосексуалност“ (1988) авторът Кенет Люъс, който е хомосексуален, прави критичен анализ на психоаналитичните идеи за хомосексуалността от Фройд до 80-те години на 20 век. Той оценява критично работата на Берглер по темата, определяйки я като предубедена и антихомосексуална (Bergler 1944, 1951, 1956, 1958), но не предоставя клиничен материал, който да опровергава откритията му. Напротив, аналитици като Чарлз Сокаридис и Мелание Клайн също откриват, че предедипалният период е определящ за развитието на хомосексуална ориентация. Джерард ван ден Ардуиг подкрепя идеята на Берглер, че хомосексуалната невроза се базира отчасти на мазохизъм. Люъс отбелязва още, че гинофобските (женомразни) и хомофобски нагласи са намерили място в много психоаналитични трудове след Втората световна война.[7]

Един пасаж на Берглер от книгата му „Хомосексуалността: болест или начин на живот“ (1956) често бива сочен като пример за „хомофобските нагласи“, за които говори и Люъс:

„ Нямам предубеждения към хомосексуалните; за мен те са болни хора, които се нуждаят от медицинска помощ. [...] Все пак, макар да нямам предубеждения, бих казал: в основата си хомосексуалните са намусени (авторът има предвид държащи се на въпреки) хора, небрежни към приятните си или неприятни маниери [...] [тяхната] фасада е смесица от надменна, фалшива агресия и хленч. Като всички психически мазохисти, те са сервилни, когато се сблъскат с по-силна личност, безмилостни, когато са овластени и безскрупулни, когато трябва да стъпчат някой по-слаб. Единственият език, който се разбира от тяхното подсъзнание, е бруталната сила. (стр. 28 – 29) “

[11]

В книгата си „Психоаналитичната терапия и гей мъжете“ (1998) психиатърът и психоаналитик Джак Дрешер, отново хомосексуален автор, от Нюйоркския университет и Нюйоркския колеж по медицина пише:

„ За съжаление убеждението на аналитиците, че вътрепсихичните и личностови затруднения на гей пациентите са с предедипов произход често имат като резултат отричане на важността на по-сетнешния опит за развитието и динамиката на индивида. Всъщност някои аналитици (Bergler, 1956) приемат теоретична и клинична позиция, отхвърляща субективността на зрелия гей мъж, чрез отричане влиянието на неговите болезнени, травматични сблъсъци с антихомосексуалните нагласи. (стр. 136) “

[12]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bergler, Edmund. (1934). „Frigidity in Women“, with Edward Hitschmann (in German). New York (English version): Nervous and Mental Disease Mongraphs
  • Bergler, Edmund. (1935). „Talleyrand-Napoleon-Stendhal-Grabbe“ (in German). Vienna: Internationale Psychoanalytische Verlag
  • Bergler, Edmund. (1937). „Psychic Impotence in Men“ (in German). Berne: Hans Huber Verlag
  • Bergler, Edmund. (1946). „Unhappy Marriage and Divorce“, with an Introduction by A.A. Brill. New York: International Universities Press
  • Bergler, Edmund. (1948). „The Battle of the Conscience“. Washington, D.C.: Washington Institute of Medicine
  • Bergler, Edmund. (1948). „Divorce Won't Help“. New York: Harper & Brothers
  • Bergler, Edmund. (1949). „Conflict in Marriage“. New York: Harper & Brothers
  • Bergler, Edmund. (1949). „The Basic Neurosis“. New York: Harper and Brothers
  • Bergler, Edmund. (1949). „The Writer and Psychoanalysis“. Garden City: Doubleday and Co.
  • Bergler, Edmund. (1951). „Money and Emotional Conflicts“. Doubleday and Co.
  • Bergler, Edmund. (1951). „Neurotic Counterfeit-Sex“. New York: Grune & Stratton
  • Bergler, Edmund. (1952). „The Superego“. New York: Grune & Stratton
  • Bergler, Edmund. (1953). „Fashion and the Unconscious“. New York: Robert Brunner
  • Bergler, Edmund, & Kroger, W. (1954). „Kinsey's Myth of Female Sexuality: The Medical Facts“. New York: Grune and Stratton
  • Bergler, Edmund. (1954). „The Revolt of the Middle-Aged Man“. New York: A.A. Wyn
  • Bergler, Edmund. (1956). „Homosexuality: Disease or Way of Life“. New York: Hill and Wang
  • Bergler, Edmund. (1956). „Laughter and the Sense of Humor“. New York: Intercontinental Medical Book Corp.
  • Bergler, Edmund. (1957). „Psychology of Gambling“. New York: Hill & Wang
  • Bergler, Edmund. (1958). „Counterfeit-Sex: Homosexuality, Impotence and Frigidity“. New York: Grune and Stratton
  • Bergler, Edmund. (1959). „Principles of Self-Damage“. New York: The Philosophical Library
  • Bergler, Edmund. (1959). „One Thousand Homosexuals: Conspiracy of Silence, or Curing and Deglamorizing Homosexuals?“. Paterson, New Jersey: Pageant Books
  • Bergler, Edmund. (1960). „Tensions Can be Reduced to Nuisances“. New York: Collier Books
  • Bergler, Edmund. (1961). „Curable and Incurable Neurotics“. New York: Liveright Pub. Co.
  • Bergler, Edmund. (1963). „Justice and Injustice“, with J.A.M. Meerloo. New York: Grune and Stratton
  • Bergler, Edmund. (1964). „Parents Not Guilty“. New York: Liveright Pub. Co.
  • Bergler, Edmund. (1969). „Selected Papers: 1933 – 1961“. New York: Grune and Stratton
  • Bergler, Edmund. (1998). „The Talent for Stupidity: The Psychology of the Bungler, the Incompetent, and the Ineffectual“. Madison, CT: International Universities Press

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Terry, Jennifer, An American Obsession: Science, Medicine and the Place of Homosexuality in Modern Society, Chicago University Press, 1999, стр. 308 – 314
  2. ↑ Melvyn L. Iscove, M.D., in his Introduction to The Talent for Stupidity:The Psychology of the Bungler, the Incompetent, and the Ineffectual. International Universities Press, Inc. Madison, CT. 1998. p. xii. (This book was first published 36 years after Bergler's death, through the Edmund and Marianne Bergler Psychiatric Foundation.
  3. ↑ Selected Papers of Edmund Bergler. Grune and Stratton, New York and London, 1969. p. 953 – 966.
  4. ↑ Bergler, The Talent for Stupidity. p. xv
  5. ↑ Review of The Battle of the Conscience, in The Nervous Child, 1948, 7(4):449.
  6. ↑ In a December, 1964 review of Parents Not Guilty of Their Children's Neuroses.
  7. ↑ а б в Lewes, Kenneth. The Psychoanalytic Theory of Male Homosexuality. New York, New American Library, 1988. ISBN 0-452-01003-9.
  8. ↑ Irving Bieber, Homosexuality: A Psychoanalytic Study of Male Homosexuals, Basic Books Inc, 1962
  9. ↑ Gilles Deleuze, Masochism: Coldness and Cruelty, Zone Books, 1991
  10. ↑ Max Scharnberg, The Non-Authentic Nature of Freud's Observations, Vol. I: The Seduction Theory, Upppsala, 1993
  11. ↑ Bergler, E. (1956). Homosexuality: Disease or way of life? New York: Hill & Wang.
  12. ↑ Drescher, Jack. Psychoanalytic Therapy and the Gay Man. New Jersey, The Analytic Press, 1998. ISBN 0-88163-367-4.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едмунд_Берглер&oldid=11968274“.