Едуард Брюклмайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Брюклмайер
Eduard Brücklmeier
германски дипломат
Брюклмайер през 1923 г.
Брюклмайер през 1923 г.

Роден
Едуард Роберт Волфганг Брюклмайер
Починал
Политика
Професия дипломат
Партия НСДАП
Семейство
Съпруга Клотилда фон Обермайер-Марнах
Деца Моника Брюклмайер
Едуард Брюклмайер в Общомедия

Едуард Брюклмайер (на немски: Eduard Brücklmeier) е германски дипломат и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г..

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брюклмайер е роден в Мюнхен, където през 1923 г. започва да учи право, преди да се премести в Лайпциг, Вюрцбург и Лозана. През 1927 г. той преминава първия държавен изпит във Вюрцбург, а през май – тригодишна подготвителна програма на Външното министерство. След завършването му през 1930 г. той е изпратен в чужбина като дипломат.

През 1933 г., когато нацистката партия взима властта в Германия, Брюклмайер се занимава с проблемите на малцинствата, докато работи в Генералното консулство в Катовице. Това води до първия конфликт с нацистките власти. През 1936 г. той е назначен за дипломатически секретар в германското посолство в Лондон, оглавявано от бъдещия външен министър на германския диктатор Адолф Хитлер Йоахим фон Рибентроп.

През 1937 г. Брюклмайер се жени за Клотилда фон Обермайер-Марнах. Те имат една дъщеря, Моника, която по-късно се омъжва за Фридрих Мандл. Брюклмайер също се присъединява към нацистката партия, като първоначално подава молбата си за присъединяване през 1934 г.

На следващата година, 1938 г., Брюклмайер и Рибентроп се завръщат в Берлин. Дотогава той и държавният секретар на външните работи Ернст фон Вайскекер се надяват, че германските несъгласии с британското правителство, биха могли да осуетят все по-очевидните планове за война на Хитлер. През 1939 г. обаче той е денонсиран за извършването на "подривни" изявления и почти е изпратен в концентрационен лагер. Вместо това обаче, очевидно по инициатива на началника на Главната служба по сигурността на Райха (Reichssicherheitshauptamt), Райнхард Хайдрих – получава ранно пенсиониране от външната служба.

След това Брюклмайер е на военна служба във Франция, става член на екипа на Вермахта в Центъра за чуждестранни изпитания в Берлин; и след това става военен администратор в Държавната администрация на Върховното командване на армията.

По това време установява обширни връзки с бойците на съпротивата, които ще вземат участие в заговора от 20 юли, за убийството на Хитлер. Фридрих Вернер фон дер Шуленбург, който се запознава с Брюклмайер, докато работи в дипломатическата мисия в Техеран през 1930 и 1931 г., урежда контакти между него и основните заговорници.

Брюклмайер пожелава да подкрепи държавния преврат, но не е уведомен, че е отложен за 20 юли. Седмица по-късно, на 27 юли, след неуспеха на заговора, Брюклмайер е разкрит. Той е арестуван в Прага, а от 28 до 29 септември е изслушан в германската Народна съдебна палата (Volksgerichtshof). На 20 октомври той е признат за виновен и осъден на смърт. На същия ден е обесен в затвора в Пльоцензе в Берлин.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Detlef Graf von Schwerin, Dann sind's die besten Köpfe, die man henkt – Die junge Generation im deutschen Widerstand, München, 1991.
  • Sebastian Sigler, Brücklmeier – Mann des 20. Juli, in: Sigler: Freundschaft und Toleranz, München, 2006.
  • Sebastian Sigler, Eduard Brücklmeier – ein Mann des Widerstands am 20. Juli 1944, in: Einst und Jetzt (history yearbook), 52, 2007, S. 313 – 334.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eduard Brücklmeier“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.