Едуард Пьопиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард фридрих Пьопиг
Eduard Friedrich Poeppig
германски изследовател, зоолог и ботаник
Eduard Friedrich Poeppig.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Ботаника, зоология
Образование Лайпцигски университет
Работил в Лайпцигски университет
Едуард фридрих Пьопиг в Общомедия

Едуард фридрих Пьопиг (на немски: Eduard Friedrich Poeppig) е германски зоолог и ботаник, изследовател на Андите.

Ранни години (1798 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юли 1798 година град Плауен, провинция Саксония, Германия. В периода 1810 – 1815 учи в гимназия в Лайпциг, а след това медицина и естествени науки в Лайпцигския университет. От 1822 до 1824 е лекар в захарна плантация в Куба, а от 1824 до 1826 – пребивава в Пенсилвания, САЩ. През ноември 1826 тръгва с кораб от Балтимор и през Бразилия и нос Хорн през март 1827 пристига във Валпарайсо, Чили.

Изследователска дейност (1827 – 1832)[редактиране | редактиране на кода]

През 1827 изследва Андите между 32º и 36º ю.ш. в Централно Чили, като едновременно с това събира ботанически и зооложки колекции. През 1828 се прехвърля в Южно Чили, в град Консепсион. Няколко месеца живее в селище на река Лаха, най-голям десен приток на река Био Био, недалеко от действащия вулкан Антуко (2990 м), на който се изкачва до кратера му. В горното течение на Лаха описва бита и взаимоотношенията на местното индианско племе пехуенчи с чилийските колонисти.

През май 1829 с английски кораб Пьопиг се прехвърля в Каляо (Перу), попада в Лима по време на поредния военен преврат и решава да търси спокойствие във вътрешността на страната, за да продължи своите изследвания. От Лима по обичайния път достига до минно-промишления център Серо де Паско, разположен близо до изворите на река Уаляга (десен приток на Мараньон) и по нея се спуска до град Уануко. Този град е разположен в центъра на плодородна долина, която Пьопиг нарича „долината на вечната пролет“. Заселва се на североизток от града във влажна и гореща долина, в която се отглежда кока. С помощта на четирима индианци си построява дървена колиба и преживява в нея девет месеца (до март 1830), като извършва екскурзии в околността и продължава да обогатява своите растителни и животински колекции.

В края на май 1830, съпровождан от шестима индианци, от близката католическа мисия започва пътешествие надолу по долината на Уаляга, пеша или където е възможно с лодка. След като проследява около 1000 км от течението на Уаляга Пьопиг се установява в градчето Юримагуас, разположено на 125 км от устието ѝ. Там преживява осем месеца и събира толкова много колекции, които не могат да се съберат в лодката. Затова с няколко индианци построява голям сал, на който с един слуга и четирима индианци в края на юли 1831 се спуска надолу по Уаляга и след една седмица достига до Мараньона след това и до Амазонка. На 20 август 1831 достига до първото бразилско селище на Амазонка – Табатинга. Независимо, че перуанските индианци не познават надолу реката те се съгласяват да пътуват с него до Тефе (3°21′ ю. ш. 64°43′ з. д. / 3.35° ю. ш. 64.716667° з. д.), след което Пьопиг ги освобождава и прекарва в градчето до март 1832. След това с речен кораб се спуска по Амазонка до Белен, където прекарва три месеца в очакване на попътен кораб за Европа и през август 1832 окончателно напуска Южна Америка.

Следващи години (1832 – 1868)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1832 се завръща в Европа с една от най-богатите ботанически и зооложки колекции събирани дотогава. Пьопиг става третият европеец пропътувал Амазонка по цялата ѝ дължина след Франсиско де Ореляна през 1542 и Шарл Мари дьо ла Кондамин през 1744.

През 1835 – 1836 излиза от печат двутомното му описание на пътешествието под заглавието „Reise in Chile, Peru und auf dem Amazonenstrome während der Jahre 1827 – 1832“ (Bd 1 – 2, Atlas, 1835 – 36, преизд. 1960. Преработен от W. Drascher 1-ви том излязъл по название „Im Schatten der Cordillera“, 1927; в превод „Пътешествие по Чили, Перу и река Амазонка“), което влиза в златния фонд на немската географска литература.

През 1833 е назначен за професор по ботаника и зоология в Лайпцигския университет и заема този пост до смъртта си на 4 септември 1868 година в градчето Варен, близо до Лайпциг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eduard Friedrich Poeppig“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.