Елена Лагадинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Лагадинова
българска партизанка

Родена
Починала
5 ноември 2017 г. (87 г.)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Братя/сестриКостадин Лагадинов
Асен Лагадинов
Елена Лагадинова в Общомедия

Елена Атанасова Лагадинова с псевдоним Амазонка е български политик, учен, участничка в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, деятелка на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 май 1930 година в град Разлог. През Втората световна война участва в комунистическото съпротивително движение и в 1941 година е ятак на Разложката партизанска чета. В 1942 година влиза в Работническия младежки съюз, а от юни 1944 година е партизанка в отряд „Никола Парапунов“, като така е най-младата жена партизанка в България. Партизани са и баща ѝ Атанас Лагадинов и братята ѝ Костадин Лагадинов, Асен Лагадинов и Борис Лагадинов.

След Втората световна война, в 1953 година Елена Лагадинова завършва земеделие в Стопанската академия „Климент Тимирязев“ в Москва, СССР. Специализира в Швейцария. Започва научна работа в областта на агрономията в системата на Българската академия на науките и става доктор на биологическите науки и генетиката. Усъвършенства и създава нови сортове пшеница. За работата си в областта на растителната генетика в 1959 година е наградена с орден „Кирил и Методий“. От 1953 до 1967 г. е последователно младши научен сътрудник, старши научен сътрудник в Института по генетика и селекция на полските култури при БАН и в Академията на селскостопанските науки.

Член е на БКП от 1955 година. От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член и на Централния комитет на партията. Член е на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По-късно е заместник-председател на Националния съвет и член на пленума на ЦС на БПС.[1] От 1967 до 1968 г. е секретар на съвета. От 1968 година е председател на Комитета на българските жени.[2][3] Член е на Съвета на настоятелите на Института на ООН за обучение на жените (1985 – 1988). [4]

Член е на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1989 година. Народен представител в пет състава на Народното събрание.[5][6] Награждавана е с орден „Георги Димитров“ и орден „13 века България“. Умира в София на 5 ноември 2017 г.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 188
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 194
  3. Биография на сайта events.bg, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305115759/http://www.events.bg/bg/holidays/2177/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%9B%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0---%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0, посетен на 15 февруари 2021 
  4. translate.google.bg // Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 2015-09-18.
  5. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 703
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 783. (на македонска литературна норма)
  7. Издъхна д-р Елена Лагадинова-Партизанката/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]