Елен Сиксу
Елен Сиксу Hélène Cixous | |
---|---|
френска философка и писателка | |
![]() | |
Родена | |
Националност | ![]() |
Учила в | Парижки хуманитарен факултет[1] |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | съвременна философия |
Школа | Френски феминизъм |
Интереси | литературна теория |
Повлияна | Жак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан |
Литература | |
Жанрове | роман, есе, драма |
Награди | „Медиси“ (1969) |
Повлияна | Зигмунд Фройд, Жак Лакан, Жак Дерида |
Уебсайт | |
Елен Сиксу в Общомедия |
Елен Сиксу (на френски: Hélène Cixous, френско произношение: [elɛn siksu]) е френска професорка, феминистка писателка, поетеса, авторка на театрални пиеси, философ, литературна критичка и реторик.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 5 юни 1937 година в Оран, Алжир в еврейско семейсъво. Баща ѝ Жорж Сиксу е лекар, който умира от туберколоза в 1948 година.
Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Смехът на Медуза (на български в сб. Времето на жените, С., 1997), на френски, Le Rire de la Medusa (1975), l'Arc
- Истории (1975)
Влияния[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните имена, оказали влияние върху Елен Сиксу, са Жак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан и Артур Рембо.
Отношения с Жак Дерида[редактиране | редактиране на кода]
Съвременници и приятели до смъртта на Дерида, интелектуалците Дерида и Сиксу са израснали и двамата във френски еврейски семейства в Алжир и споделят „принадлежност, изградена на изключването и непринадлежността“ – неалжирци, отречени от Франция, техният еврейски произход е акумулиран или не толкова явен. Книгата на Сиксу Портрет на Жак Дерида като млад еврейски светец засяга тези въпроси.
Чрез деконструкцията Дерида въвежда термина логоцентризъм, който все пак не е създаден от него, но това е концепцията, която обяснява как езикът се опира на йерархична система от ценности, които остойностяват изговорените думи за сметка на писаното слово в Западната култура. Тази идея за бинарни опозиции е съществена за позицията на Сиксу по отношение на езика.
Сиксу и Люс Иригаре комбинират идеята на Дерида за логоцентризма и лаканианските символи на желанието и създават термина фалологоцентризъм. Този термин се фокусира върху социалната структура на езика и бинарните опозиции, които са централни за означаването в езика, при което фалическото се привилегирова и жените са дефинирани само с техните липси, тук логиката не е А-B, а А (мъжко) и ¬A или не-A (женско).
Идеи[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]Художествена проза[редактиране | редактиране на кода]
Есеистика[редактиране | редактиране на кода]
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
- Френски литературни теоретици
- Еврейски писатели
- Френски писателки
- Френски есеисти
- Френски философи
- Философи от 20 век
- Философи от 21 век
- Деконструкция
- Университет „Корнел“
- Преподаватели в Парижкия университет
- Носители на ордена на Почетния легион
- Почетни доктори във Великобритания
- Френски феминистки
- Евреи феминисти
- Евреи във Франция
- Пие ноар
- Родени в Оран