Елен Сиксу
Елен Сиксу Hélène Cixous |
|
---|---|
френска философка и писателка | |
![]() |
|
Родена | |
|
|
Националност |
![]() |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | съвременна философия |
Школа | Френски феминизъм |
Интереси | литературна теория |
Повлияна | Жак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан |
Литература | |
Жанрове | роман, есе, драма |
Награди | „Медиси“ (1969) |
|
|
Уебсайт | |
Елен Сиксу в Общомедия |
Елен Сиксу (на френски: Hélène Cixous, френско произношение: [elɛn siksu]; р. 5 юни 1937) е професор, френска феминистка писателка, поетеса, автор на театрални пиеси, философ, литературен критик и реторик.[1]
Съдържание
Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Смехът на Медуза (на български в сб. Времето на жените, С., 1997), на френски, Le Rire de la Medusa (1975), l'Arc
- Истории (1975)
Идеи[редактиране | редактиране на кода]
Влияния[редактиране | редактиране на кода]Сред известните имена, оказали влияние върху Елен Сиксу, са Жак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан и Артур Рембо. Отношения с Жак Дерида[редактиране | редактиране на кода]Съвременници и приятели до смъртта на Дерида, интелектуалците Дерида и Сиксу са израснали и двамата във френски еврейски семейства в Алжир и споделят "принадлежност, изградена на изключването и непринадлежността" – неалжирци, отречени от Франция, техният еврейски произход е акумулиран или не толкова явен. Книгата на Сиксу Портрет на Жак Дерида като млад еврейски светец засяга тези въпроси. Чрез деконструкцията Дерида въвежда термина логоцентризъм, който все пак не е създаден от него, но това е концепцията, която обяснява как езикът се опира на йерархична система от ценности, които остойностяват изговорените думи за сметка на писаното слово в Западната култура. Тази идея за бинарни опозиции е съществена за позицията на Сиксу по отношение на езика. Сиксу и Люс Иригаре комбинират идеята на Дерида за логоцентризма и лаканианските символи на желанието и създават термина фалологоцентризъм. Този термин се фокусира върху социалната структура на езика и бинарните опозиции, които са централни за означаването в езика, при което фалическото се привилегирова и жените са дефинирани само с техните липси, тук логиката не е А-B, а А (мъжко) и ¬A или не-A (женско). Библиография[редактиране | редактиране на кода]Художествена проза[редактиране | редактиране на кода]
Есеистика[редактиране | редактиране на кода]
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|