Емануил А. Видински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емануил А. Видински
Роден 27 юни 1978 г. (41 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман
Награди „Рашко Сугарев“ (2004)

Емануил А. Видински (1978) е български писател, поет и музикант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Публикувал е свои текстове във вестниците „Култура”, „Литературен вестник“, „Капитал Light“, списанията „Кръг“, „Дойче веле“, „Следва“ и порталите sofialive.bg, liternet.bg, slovo.bg, grosnipelikani.net. Съосновател на хуманитарния семинар „Ъгъл“ (2003-2004) върху творчеството на Чавдар Мутафов, Томас Ман и Достоевски.

Автор е на сборника с разкази „Картографии на бягството“ (2005), който е сред шестте номинирани книги за наградата „Елиас Канети“ (2005) и на романа „Места за дишане“ (2008). Носител е на наградата „Рашко Сугарев“ (2004) за разказа си „4 октомври“ и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. „Балкани“ и ОББ (2009) за „Егон и тишината“.

През 2005—2006 г. е редактор на музикалната страница на в. „Литературен вестник“ „Музайка“. Заедно с поетите Петър Чухов и Иван Христов създава групата за етно-рок поезия „Гологан“ (2004). Създател и редактор на поредицата „Световни романи“ към изд. „Алтера“ (2007-2010). Водещ и редактор в българската секция на радио „Дойче веле“ (2008 – 2012).

След завръщането си от Германия през пролетта на 2013 г. Видински създава отново с Петър Чухов групата „Par Avion Band“, в която е основен композитор, вокалист и китарист.

Първото си солово парче Heart Running Low Видински издава през лятото на 2017 г.

Главен редактор на издателство и списание „Панорама“ (2013 – 2016). Преподавател по проза в Академиите по творческо писане „Валери Петров“ и „Заешката дупка“.

Негови текстове са преведени на английски, немски, хърватски, унгарски, испански, полски и арабски език.

През 2017 г. в берлинското издателство eta Verlag излиза немското издание на стихосбирката му „Par Avion“ в превод на Петя Лунд.

Съставител на немския сборник със съвременни български разказвачи „Ein fremder Freund“ (2017), който излиза в Берлин в eta Verlag.

От септември 2019 г. става част от редакционния екип на „Литературен вестник“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – „Картографии на бягството“, сборник разкази, издателство „Стигмати“ [1]
  • 2008 – „Места за дишане“, роман, издателство „Алтера[2] [3]
  • 2011 – „Par Avion“, стихотворения, издателство „Жанет 45“ [4]
  • 2015 – „Егон и тишината“, сборник разкази, издателство „Жанет 45“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангел Игов, „Карти, кадри, съновидения“, рец. във в. „Култура“, бр. 20, 27 май 2005 г.
  2. Илвие Конедарева, „Самотата на дишането в „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“, рец. в „Литературен клуб“, 16 февруари 2010 г.
  3. Гергина Кръстева, „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113).
  4. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]