Емил Холуб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Холуб
Emil Holub
чешки изследовател
Emil Holub.jpg
Роден
Починал
21 февруари 1902 г. (54 г.)
Националност Флаг на Чехия Чехия
Научна дейност
Образование Карлов университет

Уебсайт
Емил Холуб в Общомедия

Емил Холуб (Голуб) (на чешки: Emil Holub) е чешки лекар, изследовател, картограф и етнограф на Южна Африка.

Ранни години (1847 – 1872)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 октомври 1847 година в Холице, Източна Бохемия (тогава в Австрийската империя, днес Чехия), в семейството на общински лекар. През 1872 завършва медицина в Университета в Прага и заминава за Южна Африка като лекар. Мечтата му е да продължи изследванията на любимия си пътешественик Дейвид Ливингстън в Африка. Заселва се близо до Кимбърли, където практикува медицина.

Експедиционна дейност (1873 – 1887)[редактиране | редактиране на кода]

След като събира за около година необходимите средства от медицинската си практика в диамантените мини от 1873 до 1879, Холуб предприема няколко пътешествия в западните части на Трансваал, областите населени с бечуани (днес Република Ботсвана) и земите на народа бароце (днес Република Зимбабве), като достига на север до водопада Виктория. Опитва се да открие изворите на река Замбези, но заболява от треска и пътуването му се проваля. По-късно изследва областта около изворите на река Лимпопо.

През 1879 се завръща в родината си като донася богати естественоисторически и етнографски колекции, в т.ч. стотици петроглифи – образци от наскални рисунки, автори на които са бушмените. Макар по време на пътешествията си младия чешки лекар посещава отдавна известни и изследвани райони от Африка, неговият принос за научното опознаване на природата на Южна Африка и населяващите я народи е много голям. През 1880 във Виена излиза от печат двутомно издание „Sieben Jahre in Südafrika“ (Bd. 1 – 2, Wien, 1880; в превод „Седем години в Южна Африка“), което получава много висока оценка от съвременниците му.

През 1883 отново се отправя за Южна Африка като целта му е пресичането на континента от Кейптаун до Кайро, който план не се осъществява. Заедно със съпругата си и шест местни жители след много опасности и лишения през юни 1886 пръв от европейците успява да достигне до „бялото петно“ северно от Замбези, в басейна на река Кафуе (ляв приток на Замбези). На север от Кафуе малкият отряд е нападнат от местното племе баила, известно още под името „машукулумбе“ и след като изгубва почти цялото си оборудване и провизии е принуден да се върне обратно.

Следващи години (1887 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

През 1887 Холуб се завръща в Австрия с нова голяма колекция от над 13 хил. предмета, които обогатяват колекциите на множество музеи в Европа и америка. Историята на второто си пътешествие публикува под името: „Von der Kapstadt ins Land der Maschukulumbe“, Bd. 1 – 2, Wien, 1889 – 1890 (в превод „От Капщад в страната на машукулумбе“), книга която също става бестселър за онова време.

Умира на 21 февруари 1902 година във Виена на 54-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Few words on the native question. Independent, Kimberley 1877.
  • Eine Culturskizze des Marutse-Mambunda-Reiches in Süd-Central-Afrika. Gerold, Wien 1879.
  • Catalog der im Pavillon des Amateurs ausgestellten Objecte. Teil 1. Jasper, Wien 1880–.
  • Sieben Jahre in Süd-Afrika. Erlebnisse, Erlebnisse, Forschungen und Jagden auf meinen Reisen von den Diamantenfeldern zum Zambesi (1872–1879). Zwei Bände. Hölder, Wien 1880/81.
  • Die Franzosen in Tunis. Vom Standpunkte der Erforschung und Civilisirung Afrikas. Hölder, Wien 1881, LOC.
  • Die Colonisation Afrikas. Vier Hefte. Hölder, Wien 1881–, ÖNB.
  • mit August von Pelzeln: Beiträge zur Ornithologie Südafrikas – mit besonderer Berücksichtigung der von Dr. Holub auf seinen südafrikanischen Reisen gesammelten und im Pavillon des Amateurs zu Wien ausgestellten Arten. Hölder, Wien 1882, OBV.
  • Die Engländer in Süd-Afrika. Hölder, Wien 1882.
  • Über die Forschungen und Erlebnisse in Süd-Afrika (Vortrag). Verlag des Beamten-Vereines, Wien 1887.
  • Von der Capstadt ins Land der Maschukulumbe. Reisen im südlichen Afrika in den Jahren 1883–1887. 2 Bände. Hölder, Wien 1890.
  • Auf Karrenwegen und Negerpfaden durch Südafrika. Nach den Originalberichten erzählt und herausgegeben von Hans Stadler. Deutscher Verlag für Jugend und Volk, Wien 1924.
  • Elf Jahre unter den Schwarzen Südafrikas (= Reisen und Abenteuer. Band 30). Brockhaus, Leipzig 1926.
  • Ins Land der Maschukulumbe – die letzte Afrikareise des großen Forschers. Bearb. von Franz Titze-Ehr. Breitschopf, Wien 1947.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 388 – 389.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 205.