Емир Кустурица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емир Кустурица
Emir Kusturica
OIFF 2013-07-12 Opening Ceremony. Opera-House kusturica.jpg
Емир Кустурица през 2013 г.
Роден
24 ноември 1954 г. (63 г.)
Активни години 1978 – понастоящем
Брачни партньори Мая Мандич
Официален сайт www.kustu.com
Страница в IMDb
Емир Кустурица в Общомедия

Емир Кустурица (Emir Kusturica) е сръбски[1] режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, СФРЮ. Родителите му са атеистично настроени, в съответствие с комунистическите принципи, бошняци. Самият той след разпада на Югославия започва да се идентифицира като югославянин и се покръства, като приема православието под името Неманя. Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага (FAMU).

Неговият студентски филм Герника, сниман по новелата на сръбския писател Антоние Исакович, печели награда на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 г. По време на следването си режисира и два късометражни филма: „Една част от истината“ и „Есен“.

След дипломирането си Кустурица се връща в Босна и Херцеговина, където започва професионална кариера в Телевизия Сараево. Първият му филм „Невестите пристигат“ (Nevjeste dolaze) (1979), предизвиква доста противоречия, след което бива забранен, поради „неприкрито третиране на сексуални табута“. По-голям късмет има със следващия телевизионен филм „Бюфет Титаник“ (Bife Titanik) (1980) по едноименния разказ на нобелиста Иво Андрич, като с този филм печели наградата за режисура на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).

В областта на дългометражния игрален филм дебютира със „Спомняш ли си Доли Бел“ (Sjećaš li se Dolly Bell) (1981), по сценарий на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с наградите FIPRECI, AGIS и CIDLAC на Фестивала на югославския игрален филм в Пула (1981).

Своя талант показва и в следващия си филм Баща в командировка (Otac na službenom putu) (1985), също по сценарий на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за наградите на Американската филмова академия „Оскар“ за най-добър филм от неанглоезична страна. Награден е и на фестивали в бивша Югославия: на Фестивала на югославския игрален филм в Пула e награден със Златна арена за режисура и наградата „Елен“ (1985), а международната критика му дава Голямата награда за най-добър филм за 1985 г.

През 1989 г. Кустурица, отново на Филмовия фестивал в Кан, е награден за режисура на филма „Дом за окачване“ (Dom za vješanje), показан в България под заглавие „Циганско време“. За същия филм печели и специалната награда на Роберто Роселини.

Емир Кустурица е преподавал режисура в Академията за сценично изкуство в Сараево и в университета „Колумбия“ в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му показва сценарий, от който бива създаден първият филм на Кустурица на английски език, Аризонска мечта (Arizona Dream) (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в главните роли. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 г.

Следващият филм на Кустурица, Ъндърграунд (Underground) му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан.

През 1998 г. Емир Кустурица създава романтичната комедия из живота на циганите Черна котка, бял котарак (Crna mačka beli mačor), за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 г.

През 2003 г. Емир Кустурица завършва филма „Когато животът беше чудо“ (Kad je život bio čudo), който в английския вариант се казва „The Hungry Heart“ (Гладно сърце), както е било работното заглавие по време на снимането на филма. Действието се развива по време на последната война в Босна и Херцеговина: противници отвличат сина на главния герой Лука, който пък решава да го размени за пленена босненка. Завръзката във филма става, когато Лука се влюбва в пленничката си.

Емир Кустурица и „No Smoking Orchestra“

Кустурица се проявява и в областта на музиката: в рок-групата „Пушенето забранено“ (Zabranjeno pušenje) е свирил като бас-китарист, а сега свири като китарист с променения състав, който има и английско име „No Smoking Orchestra“. Заедно обикалят света и изнасят концерти под името Emir Kusturica & No Smoking Orchestra.

През 2005 г. Кустурица приема православието.[2]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1978 Герника Guernica (Герника) късометражен филм
1978 Невестите пристигат Nevjeste dolaze (Невјесте долазе) ТВ филм
1979 Бюфет Титаник Bife Titanik (Бифе Титаник) ТВ филм
1981 Спомняш ли си, Доли Бел? Sjećaš li se Dolly Bell
1984 Не е човек, който не умира Nije čovjek ko ne umre ТВ филм
1985 Баща в командировка Otac na službenom putu (Отац на службеном путу)
1988 Циганско време Dom za vešanje (Дом за вешање)
1993 Аризонска мечта Arizona Dream
1995 Ъндърграунд Podzemlje (Подземље)
1996 Някога беше държава Bila jednom jedna zemlja ТВ сериал
1997 Вълшебният автобус Magic Bus късометражен
1998 Черна котка, бял котарак Crna mačka, beli mačor (Црна мачка бели мачор)
2001 Супер 8 истории Super 8 Stories документален филм
2004 Когато животът беше чудо Život je čudo (Живот је чудо)
2007 Завет Zavet (Завет)
2008 Марадона Maradona (Марадона) документален филм
2014 Разговори с богове Words with Gods антология филм
2016 На млечния път On the Milky Road (На млечном путу)
2018 Ел Пепе, върховен живот El Pepe, una vida suprema документален

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Емир Кустурица. Смъртта е непотвърден слух. С., Колибри, 2012.
  • Емир Кустурица. Сто яда. С., Колибри, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за