Емпиричен изследователски метод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Емпиричният изследователски метод е основен научен метод, който служи за събирането на знание чрез средствата на директното наблюдение и експеримент.

Отличителното на научния метод, като метод за добиване на познание, е че той е систематичен и обоснован. Обосноваването на научното знание става чрез емпиричния[1] метод на добиването му, т.е. посредством заключения за верността на една теория, основани на доказателства (факти).

Понятието експериментален метод често пъти се ползва като синоним на емпиричния метод, но това е неточно, доколкото експерименталният метод е тясно дефиниран вид емпиричен метод, при който изследователят добива данни чрез контролирана манипулация на променливи, наблюдавайки настъпващите изменения.

Емпиричен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Емпиричен цикъл по Адриан де Гроот

Адриан де Гроот теоретизира цикъла на емпиричното знание в пет последователни етапа:[2]

  1. Наблюдение: Наблюдение на природен феномен за формиране на хипотеза.
  2. Индукция: Формулиране на хипотеза.
  3. Дедукция: Умозаключения относно последствията от хипотезата под формата на проверяеми прогнози.
  4. Проверка: Тестване на хипотезата с нов емпиричен материал.
  5. Оценка: Оценяване на резултатите от проверката.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. РБЕ: емпиричен
  2. Heitink, G. (1999). Practical Theology: History, Theory, Action Domains: Manual for Practical Theology. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing, p. 233. ISBN 978-0-8028-4294-7