Енгелберт фон Шварценбург
| Енгелберт фон Шварценбург | |
| граф, господар на замък Шварценбург | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
.PNG) | |
| Семейство | |
| Баща | Бертхолд I фон Шварценбург |
| Майка | Рихарда фон Спонхайм |
| Братя/сестри | Фридрих I фон Шварценбург София фон Истрия Енгелберт фон Васербург |
| Други роднини | Адолф II (зет) Адолф II фон Зафенберг (зет) |
Енгелберт фон Шварценбург (на немски: Engelbert von Schwarzenburg; † сл. 1125) е граф, господар на замък Шварценбург близо до Рьотц в Горен Пфалц в Бавария.
Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Бертхолд I фон Шварценбург († ок. 1090/1104) и втората му съпруга Рихардис от род Спанхайми († ок. 1112/1130), дъщеря на Енгелберт I, маркграф на Марка Истрия († 1096), и Хедвиг Билунг от Саксония († 1112), дъщеря на херцог Бернхард II от Саксония и на Еилика († 1056) от род Швайнфурти.[1] Внук е на катедралния фогт Фридрих I фон Регенсбург (1005 – 1075), граф от Дисен, и втората му съпруга Ирмгард фон Гилхинг.
Баща му наследява първата си съпруга дъщерята на граф Хайнрих фон Шварценбург и получава неговото име и наследство. Майка му се омъжва втори път за Попо II, маркграф на Истрия († 1095/1107) и трети път за Гебхард I, граф на Райхенхал († 1102).[2] Брат е на Фридрих I фон Шварценбург († 1131), архиепископ на Кьолн (1100 – 1131).
Енгелберт фон Шварценбург или синът му Бертолд II фон Шварценбург построяват най-старите части на замъка. Син му Бертолд II умира като кръстоносец във Втория кръстоносен поход с крал Конрад III. С измирането на Шварценбургите замъкът отива на Хайнрих „Стари“ фон Бабенберг (1158 – 1223), 1-ви херцог на Медлинг, син на херцог Хайнрих II Язомиргот, и е продаден на Фридрих I Барбароса, император от фамилията Хоенщауфен и на 26 септември 1212 г. е преписан от император Фридрих II на бохемския крал Отокар I.
Фамилията на Шварценбургите измира през 1391 г. с Берта фон Шварценбург.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Енгелберт фон Шварценбург се жени за фон Мюленарк от Щирия. Те имат децата:[3][4][5]
- Ирмгард фон Шварценбург, омъжена за граф Адолф II/IV фон Берг, фогт на Капенберг († сл. 12 октомври 1160), син на граф Адолф /III фон Берг († 1106)
- Бертолд II фон Шварценбург († 28 август или 25 септември 1147/1148), ultimus familiae, кръстоносец във Втория кръстоносен поход с крал Конрад III
- Маргарета фон Шварценбург (* ок. 1100; † сл. 1134), омъжена 1122 г. за граф Адолф II фон Зафенберг, граф в Кьолнгау-Рургау (* ок. 1095; † 1152)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Philipp Jedelhauser: Die Edelfreien von Schwarzenburg bei Rötz (ca. 1054 – 1148). In: Verhandlungen des Historischen Vereins für Oberpfalz und Regensburg, 156. Band (2016), Regensburg 2017, S. 95 – 124, siehe S. 95 – 100, S. 104 – 111.
- Johann Paulus: Die Geschichte der Herrschaft Schwarzenburg. In: Rötz, Unsere Heimat in Geschichte und Gegenwart. März 1981, S. 46 – 55 (ausführlich zu späteren Schwarzenburgern ab 1240/1256).
- Franz Tyroller, in: Wilhelm Wegener, Genealogische Tafeln zur Mitteleuropäischen Geschichte, Göttingen 1962 – 1969, Tafel 17 mit Anmerkungen zu Nr. 14 (S. 196) und Nr. 21 (S. 197).
- Johann Paulus: Geschichte der Schwarzenburg. Schwarwihrbergverein Rötz e.V., Waldmünchen 1964.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 37.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Diessen 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Sponheim 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Engelbert von Schwarzenberg, fmg.ac
- ↑ Engelbert, Count of Schwarzenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Engelbert v.Schwarzenberg, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Родословно дърво, genealogieonline.nl
- Schwarzenburg bei Rötz, ms-visucom.de
- Burgruine Schwarzenburg / Schwarzwihr, Stadt Rötz, Landkreis Cham, Oberpfalz, burgenseite.de
- Burgruine Schwarzenburg, Haus der Bayerischen Geschichte, hdbg.eu
- Die Schwarzenburger auf der Homepage der Stadt Rötz, roetz.de
- Herrschaft Emma Mages, Schwarzenburg-Rötz-Waldmünchen, Herrschaft, publiziert am 25. Oktober 2010; in: Historisches Lexikon Bayerns[неработеща препратка]