Ернст Вебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Вебер
Ernst Heinrich Weber
германски психолог

Роден
Починал
26 януари 1878 г. (82 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Образование Витенбергски университет
Лайпцигски университет
Работил в Лайпцигски университет
Ернст Вебер в Общомедия

Ернст Хайнрих Вебер (на немски: Ernst Heinrich Weber) германски лекар и психолог, считан за един от основателите на експерименталната психология. Оказва огромно влияние в областта на физиологията и психологията през целия си живот. Неговите изследвания върху усещане и докосване дават път на нови направления и области на изследване за бъдещите психолози, физиолози и анатоми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1795 година в Витенберг, Саксония, Свещена Римска империя. Син е на Михаел Вебер, професор по теология в Университета на Витенберг и брат на Вилхелм и Едуард Вебер. Завършва средно училище в Майсен и започва да следва медицина в Университета на Витенберг (1811). През 1815 г., получава медицинска степен от Лайпцигския университет. След края на Наполеоновите войни Вебер е принуден да се премести от Витенберг. Става асистент в медицинска клиника в Лайпциг през 1817 г. и след това професор по сравнителна анатомия през 1818 г. в университета в Лайпциг. Този пост заема в продължение на много години, като към края на живота си става професор по психология. Оттегля се от Лайпцигския университет през 1871 г.

Първият директен принос на Вебер към психологията идва през 1834 г., когато се опитва да опише усещането за допир. Заедно с брат си Вилхелм написват книга за вълновата теория и плавност.

Умира на 26 януари 1878 година в Лайпциг на 82-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Anatomia comparata nervi sympathici cum tabulis aeneis. Reclam, Leipzig 1817.
  • De systemate nerveo organico. Leipzig 1817.
  • De aure et auditu hominis et animalium. Leipzig 1820.
  • Tractatus de motu iridis. Glück, Leipzig 1821. (mit Ernst Wilisch)
  • Nonnulla de venaesectionis in organismum universum vi et in curanda nominatim inflammatione usu. Hirschfeld, Leipzig 1823.
  • De strato musculoso tunicae venarum mediae in quibusdam mammalibus majoribus indagato. Staritz, Leipzig 1823. (mit Karl Friedrich Weigel)
  • De zostere. Leipzig 1825.
  • De febre puerperali. Leipzig 1825.
  • Wellenlehre auf Experimente gegründet oder über die Wellen tropfbarer Flüssigkeiten mit Anwendung auf die Schall- und Lichtwellen. Fleischer, Leipzig 1825. (mit Wilhelm Weber).
  • Observatio tumoris et ossificationis cerebelli. Leipzig 1826.
  • Dissertatio inauguralis medica eclampiam gravidarum parturientium et puerperarum sistens. Leipzig 1831.
  • De Pulsu, Resorptione, Auditu Et Tactu. Annotationes Anatomicae Et Physiologicae. Koehler, Leipzig 1834.
  • Zusätze zur Lehre vom Baue und den Verrichtungen der Geschlechtsorgane. Weidmann, Leipzig 1846.
  • De hepatis ranarum structura et functiones observationes novae. Leipzig 1848.
  • Annotationes anatomicae et physiologicae. programmata collecta fasciculi tres. Koehler, Leipzig 1851.
  • Die Lehre vom Tastsinne und Gemeingefühle auf Versuche gegründet. Vieweg, Braunschweig 1851.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Julius Pagel, Weber, Ernst Heinrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 41, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 290.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]