Ернст фон Саксония-Майнинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст фон Саксония-Майнинген
принц от Саксония-Майнинген
Ernst von Sachsen-Meiningen (1859-1941).jpg
Принц Ернст фон Саксония-Майнинген
Лични данни
Роден
Починал
дворец Алтенщайн в Бад Либенщайн
Семейство
Династия Ернестини
Баща Георг II фон Саксония-Майнинген
Майка Феодора фон Хоенлое|Хоенлое-Лангенбург
Брак Катарина Йензен
Потомци Георг Вилхелм, Елизабет Хелена Аделхайд Мария, Ернст Фридрих Хайнрич Паул, Ралф Ерих, Свен Ханс Хайнрих Бернхард, Хайнрих „Енцио“ Валдемар
Ернст фон Саксония-Майнинген в Общомедия
Принц Ернст фон Саксония-Майнинген, ок. 1898
Дворецът Алтенщайн

Ернст Бернхард Виктор Георг фон Саксония-Майнинген (на немски: Ernst Bernhard Victor Georg von Sachsen-Meiningen; „Malerprinz“; * 27 септември 1859 в Майнинген; † 19 декември 1941 в дворец Алтенщайн в Бад Либенщайн) от ернестинската линия на Ветините е принц от Саксония-Майнинген, художник и пруски полковник.[1]

Той е син на херцог Георг II фон Саксония-Майнинген (1826 – 1914) и втората му съпруга принцеса Феодора фон Хоенлое|Хоенлое-Лангенбург (1839 – 1872), дъщеря на княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 – 1860) и принцеса Феодора фон Лайнинген (1807 – 1872), която е по-голяма полусестра на Кралица Виктория (упр. 1837 – 1901) и племенница на белгийския крал Леополд I (упр. 1831 – 1865).

Брат е на Фридрих (1861 – 1914) и по-малък полубрат на Бернхард III (1851 – 1928), последният херцог на Саксония-Майнинген (1914 – 1918).

Ернст започва да следва право от 1879 г. в Бон, 1880 г. в университета в Страсбург и 1881 г. в Лайпциг.[2] Дълго време той е във Франция и през 1882 г. започва военна служба в кавалерията в Потсдам. От 1884 г. той следва рисуване в Мюнхен, по време на военната си служба, която прекъсва като офицер през 1885 г. Още през 1885 г. Ернст има свое ателие в Мюнхен и 1888 г. рисува първите си портрети.

През Първата световна война Ернст участва като полковник-лейтенант от 8 август 1914 г. с регимента от Майнинген на Западния фронт. Принц Ернст загубва във войната синовете си Ернст (1915) и Георг (1916).

По време на Ноемврийската революция брат му Бернхард III абдикира на 10 ноември 1918 г. като управляващ херцог. Ернст фон Саксония-Майнинген се отказва от управлението на 12 ноември 1918 г. Принц Ернст се мести с фамилията си през 1918 г. от несигурния Мюнхен в Хаубинда (при Хилдбургхаузен) и от 1922 г. започва отново да рисува. Ернст помага на болния си брат и го замества. Ернст е почетен доктор на университета в Йена.

Ернст умира на 19 декември 1941 г. в дворец Алтенщайн на 82 години. Вдовицата му продава след една година двореца на Тюрингия.

Като шеф на фамилията го наследява племенникът му Георг (1892 – 1946), син на брат му Фридрих.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ернст фон Саксония-Майнинген се жени (морг.) на 20 септември 1892 г. в Мюнхен за Катарина Йензен, баронеса/фрайфрау фон Заалфелд (* 25 януари 1874, Кил; † 19 април 1945, Ной-Еглинг до Мурнау), дъщеря на писателя Вилхелм Йензен (1837 – 1911) и Мария, род. Брюл (1845 – 1921). Баща му Георг II я издига един ден след това на „баронеса фон Заалфелд“.[3] След това двамата се местят във Флоренция.[4] През 1898 г. фамилията се мести във Франкфурт на Майн и 1900 г. в Мюнхен.[4]

Двамата имат шест деца с титлата „барон/фрайхер фон Заалфелд“, които са изключени от наследството на трона:[5][6]

  • Георг Вилхелм (* 11 юни 1893, Флоренция; † 29 април 1916), убит в Ла Басе, Франция през Първата световна война
  • Елизабет Хелена Аделхайд Мария (* 2 февруари 1895, Флоренция; † 4 юни 1934, Гисен), омъжена на 25 април 1917 г. в Мюнхен за Йохан Дукен (* 12 януари 1889, Браке, Олденбург; † 1954, Хайделберг)
  • Ернст Фридрих Хайнрич Паул (* 4 юли 1896, Флоренция; † 28 май 1915), убит в Йозефово, Литва, през Първата световна война
  • Ралф Ерих (* 28 март 1900, Франкфурт на Майн; † 22 юли 1947, Вайлхайм), женен I. на 11 октомври 1925 г. в Мюнхен за Мария Зайц (* 12 май 1903, Мюнхен; † 24 юни 1931, Регенсбург), II. на 16 август 1936 г. в Бриз за Мелани фон Бисмарк (* 15 май 1911, Стендал; † 27 януари 1987)
  • Свен Ханс Хайнрих Бернхард (* 18 септември 1903, Мюнхен; † 13 декември 1998), женен на 20 март 1936 г. в Куксхавен (развод 1952) за Елизабет Фауст (* 29 февруари 1916, Бредщет)
  • Хайнрих „Енцио“ Валдемар (* 17 юли 1908, Мюнхен; † 31 март 1941 при Кале) умира при самолетно нападение в Англия през Втората световна война, женен на 28 февруари 1936 г. в Мюнхен за Рут Фирербе (* 23 май 1910, Висбаден-Рамбахн; † 14 декември 1974, Шварцвалд)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 367.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. I 519.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 262.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ernst, Prinz von Sachsen-Meiningen, geneall.net
  2. Geschichtliche Landeskunde. Meininger Heimatklänge 104/1, Meininger Mediengesellschaft 2012.
  3. Bellinger, Gerhard J., Regler-Bellinger, Brigitte: Schwabings Ainmillerstraße und ihre bedeutendsten Anwohner, Norderstedt, 2003, S. 208
  4. а б Geschichtliche Landeskunde. Meininger Heimatklänge 104/2, Meininger Mediengesellschaft 2012.
  5. Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  6. Ernst Bernhard Viktor Prinz von Sachsen-Meiningen, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]