Есаул
Есаул (на руски: есаул; на украински: асаул, осаул, асавул, осавул, от тюркски: ясаул[1]) е военна длъжност и чин[1] в казашките войски.
Първоначално се използва като наименование на помощник-военоначалника (помощник-командира) – т.е. за наименование на неговия заместник. Впоследствие става оберофицерски чин в казашките войски. През XIX век есаулът командва казашка сотня (рота или ескадрон) и затова се равнява на руския ранг ротмистър (старши кавалеристки оберофицер) или капитан.
Длъжност в казашките войски[редактиране | редактиране на кода]
В Запорожката войска[редактиране | редактиране на кода]
Длъжността есаул в казашката Запорожка войска е въведена за първи път през 1578 (1576)[1] година в Запорожката регистрирана войска от краля на Жечпосполита – Стефан Батори. По-късно, между XVII и XVIII век, тази длъжност се разпространява сред казашки войски в пределите на Казашкото хетманство и Слободска Украйна, където есаулът е военен и административен чин, изпълняващ задължения присъщи на адютант.[2]
Разграничавали са се няколко вида есаули:
- генерални,
- войскови,
- полкови,
- сотенни,
- станични,
- походни,
- артилерийски.
Генералният есаул бил помощник на държавния глава на Казашкото хетманство (хетмана). В мирно време задълженията му включвали проверка на казашките полкове, а по време на война няколко полка са под негово командване. При отсъствието на хетман генералният есаул командва цялата войска. Старшият генерален капитан държал боздугана на хетмана – знак на хетманската власт. Длъжността просъществува до 1764 г. – до ликвидирането на Казашкото хетманство.
Войсковият есаул (от XVI век нататък) бил помощник на кошевия атаман. Според йерархията в Запорожата Сеч той се причислявал към старшината и бил четвъртият човек по старшинство. На практика войсковият есаул бил „дясната ръка“ на атмана.
Полковият есаул бил помощник на командира на полка – казашки полковник. В казашкия полк, както обикновено, имало двама полкови есаула.
В Руската империя[редактиране | редактиране на кода]
В Руската империя през 1775 г. по императорска наредба, издадена по предложение на княз Потемкин, полковите есаули били установени да се считат за „прилични офицерски звания“ и да бъдат признаяти за оберофицери.
През 1798 г. чинът есаул е приравнен към чина ротмистър – капитан на кавалерия.[3]
След 1884 г., когато званието майор е премахнато в армията, чинът есаул е приравнен към чина капитан и започва да съответства на съвременното звание майор.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XIa: Евреиновы — Жилон. Санкт-Петербург, Семеновская Типолитография (И.А. Ефрона), 1894 г. Есаул. с. 682-683. (на руски)
- ↑ Internet Encyclopedia of Ukraine. Osaul // Посетен на 2022-12-12. (на английски)
- ↑ Павел I. О уравнении чинов войска Донского с регулярными войсками // Полное собрание законов Российской империи с 1649 года. Т. XXV (1798 – 1799 г.). Санкт-Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1830 г. № 18673. с. 387. Посетен на 2022-12-12. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Есаул“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |