Жельо Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жельо Ганчев
български животновъд
Роден
Починал
16 януари 1936 г. (58 г.)
Националност българин
Научна дейност
Област животновъдство
Образование Кралска земеделско-ветеринарна академия в Копенхаген
Работил в Софийски университет
Титла професор
Членува в Съюз на говедовъдните дружества

Жельо Генчев Ганчев е български животновъд, един от основателите и професор по общо животновъдство в Агрономическия факултет на Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 април 1877 г. в Арабаджиево. През 1899 г. завършва земеделско образование в Кралската земеделско-ветеринарна академия в Копенхаген, Дания. През 1901 г. специализира животновъдство и млекарство в Дания и Швейцария. От 1911 до 1914 и през 1918 – 1919 г. е директор на земеделското училище в Садово. Той е сред основателите и първите преподаватели в Агрономическия факултет на Софийския университет. През 1921 г. е избран за доцент, а през 1928 г. – за професор. От 1928 до 1936 г. завежда катедрата по общо скотовъдство в Агрономо-лесовъдския факултет на Софийския универистет. В същият период е почетен председател на Съюза на говедовъдните дружества. Умира на 16 януари 1936 г.[1]

Под негово ръководство е създадена породата червено садовско говедо. Изучава местните овчи отродия, състава и смилаемостта на българските фуражи.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на редица научни трудове посветени на говедовъдството и овцевъдството, по-значимите са:[1]

  • „Говедарство“ (1907)
  • „Общо скотовъдство“ (1924)
  • „Овцевъдството в България“ (1930)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1510.