Жерминал Чивиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жерминал Чивиков
български филолог и журналист
Роден
1945 г. (79 г.)

Учил вСофийски университет
Лайденски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вЛайденски университет
Семейство
БащаПанайот Чивиков

Жерминал Панайотов Чивиков е български литературовед, писател, журналист и преводач. Син е на анархиста Панайот Чивиков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жерминал Чивиков е роден в Русе през 1945 г. в семейството на майка австрийка и баща активен анархист. Следва германистика в Софийския държавен университет. Като студент в София през 1969 г. е арестуван и осъден на три години затвор за участие в нелегална група, разпространявала позиви с „клеветнически твърдения срещу народната власт“. Присъдата си излежава първо във Врачанския, а после в Старозагорския затвор. След това работи в завод „Найден Киров“ в Русе като общ работник.[1][2]

Емигрира в Холандия през 1975 г., за да се събере със съпругата си Илзе, с която сключва брак в Русе през 1973 г., а след това две години живеят разделени от политическата система. През 1980 г. завършва германистика и славистика в Лайденския университет и преподава в същия университет съвременна немска литература и литературознание. През 1984 г. там защитава дисертация на тема „Интерпретативни проблеми на модерната лирика с илюстрация от поезията на Паул Целан“.

През 1988 г. постъпва в българската редакция на радио „Дойче Веле“, където остава до пенсионирането си през 2005 година. Живее в Хага.

От 1990 г. сътрудничи редовно на в. „Култура“. Сред дискусиите, които предизвиква, е и около българския превод на поезията на Целан.[3][4][5][6]

Автор е на много статии върху процеса срещу сръбския президент Слободан Милошевич, които публикува от 2002 г. в холандски, германски и български вестници. Пише книга и прави трисериен документален филм за холандската телевизия с режисьор Йос де Пютер (2004).

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Interpretationsprobleme moderner Lyrik am Beispiel Paul Celans. Den Haag: Editions Rodopi, 1984, 162 S. ISBN 978-90-6203-826-8
  • ((de)) Das ästhetische Objekt. Stauffenburg, 1987.
  • ((de)) Der Milosevic-Prozess: Bericht eines Beobachters. Promedia, Wien, 2006, 216 S. ISBN 3-85371-264-9
    • Milosevic – proces veka (Zapazanja jednog posmatraca). Beograd: I. Jakac, 2008.
    • Делото Милошевич: Бележки на наблюдателя. София: Култура, 2007, 360 с. ISBN 978-954-9992-01-4 [7]
  • Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност. София: Фама, 2008, 232 с. ISBN 978-954-597-320-8
  • ((de)) Srebrenica. Der Kronzeuge. Promedia, Wien, 2009.
  • Конспиратори (роман). София: Фама, 2010, 176 с. ISBN 978-954-597-381-9

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нели Чолашка, „Доноси за Жерминал Чивиков писал и мъжът на сестра му“ Архив на оригинала от 2020-10-20 в Wayback Machine., в. „Сега“, 1 ноември 2003 г.
  2. Жерминал Чивиков, „Обичам ви всички!“, в. „Култура“, бр.36 (2475), 26 октомври 2007 г.
  3. Жерминал Чивиков, „Целан на български не се случи“, в. „Култура“, бр.22, 31 май 2002 г.
  4. Светла Иванова, „По повод Целан на български не се случи, в. „Култура“, бр.27 (2235), 5 юли 2002 г.
  5. Жерминал Чивиков, „Реплика от ложата Целан, в. „Култура“, бр.27, 5 юли 2002 г.
  6. Ровене в Целан: Разговор на Марин Бодаков с Ана Димова“, в. „Култура“, бр.1, 11 януари 2002 г.
  7. Хорст Щайнмец, „Писмо до Жерминал Чивиков от проф. д-р Хорст Щайнмец, литературовед, научен ръководител на дисертацията му в Лайденския университет“, в. „Култура“, бр.42 (2436), 30 ноември 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]