Жорж Арно

Анри Жирар
Henri Girard
	Анри Жирар Henri Girard
Псевдоним	Жорж Арно
Роден	16 юли 1917 г. Монпелие, Франция
Починал	4 март 1987 г. (69 г.) Барселона, Испания
Професия	писател
Националност	Франция
Активен период	1950-1987
Жанр	криминален роман, приключенски роман
Известни творби	„Възнаграждение за страха“
Съпруга	Ани Шавено (1938-1941) ; Сузане Гро (1943-1951); Роланде (1966-1987)
Деца	Доминик, Анри, Катрин, Лоранс
Уебсайт	Страница в IMDb

Анри Жирар (на френски: Henri Girard) е френски разследващ журналист, обществен активист и писател, автор на произведения в жанра приключенски и криминален роман. Пише под псевдонима Жорж Арно (на френски: Georges Arnaud).

Биография и творчество

Анри Жорж Чарлз Акиле Жирар е роден на 16 юли 1917 г. в Монпелие, Франция. Баща му е историк и литературен критик. Майка му умира от туберкулоза през 1926 г., болест, от която страда и той през живота си. Като отличен ученик е особено добър по литература. След средното си образование завършва литература в Тулуза и право в Париж. След дипломирането си през 1938 г. се жени за Ани Шавено. В продължение на няколко месеца живеят в Югославия и други страни, а след това работи към Министерството на отбраната в Анже до юни 1940 г., когато е мобилизиран.

През юни 1941 г. е заловен от германците, но успява да избяга в Клермон-Феран. По време на окупацията баща му работи като архивист към Министерството на външните работи на Виши и той отива при него в Дордон. На 25 октомври 1941 г. баща му, леля му и прислужницата, са убити мистериозно в семейния замък. Той е заподозрян като извършител и прекарва 19 месеца в затвора. През 1943 г. е освободен поради липса на доказателства.

Премества се в Париж, където живее до 1947 г. Жени се за певицата Сузане Гро и пише песни за нея. Имат двама сина – Доминик и Анри.

През 1947 г., след като пропилява наследството си, се мести във Венецуела, Еквадор, Перу и Чили, където работи различни временни работи (шофьор, сервитьор, контрабандист и др.) и се среща с всякакви представители на ъндърграунда, избягали нацисти и мошеници. Там започва да пише криминални романи, в които влага впечатленията си живота там.

През 1949 г. се мести отново във Франция. Работи като журналист. Пише под псевдонима Жорж Арно, който е съставен от името на баща му и фамилията на майка му. Развежда се през 1951 г.

Първият му роман „Възнаграждение за страха“ е публикуван през 1950 г. В него разказва за рискования живот на шофьорите на камиони, превозващи нитроглицерин по коварните пътища на Южна Америка. Той има пазарен успех и го прави известен. През 1953 г. е екранизиран в едноименния френски филм с участието на Ив Монтан, Шарл Ванел и Питър ван Ейк, получил голямата награда на фестивала в Кан, а през 1977 г. в американския римейк „Магьосник“ с участието на Рой Шнайдър, Бруно Кремер и Франсиско Рабал.

През 1953 г. заживява с Роланде, с която имат две дъщери – Катрин и Лоранс, но се женят официално през 1966 г.

През 1954 г. е публикувана пиесата му Les Aveux les plus doux („Най-сладките признания“), която е адаптирана за киното през 1971 г. в едноименния филм с участието на Филип Ноаре и Каролин Селие.

Във връзка с борбата на Алжир за независимост, заедно с адвоката Жак Берже подписват манифест в защита на активистката Джамаля Бухиред и срещу мъченията при разпит. Започва да пише за възникналия конфликт в Алжир и три години по-късно е арестуван заради отказ да даде показания, прекарвайки два месеца в затвора. През 1962 г. се установява със семейството си в Алжир, пише за африканската революция и участва в създаването на училище по журналистика в Националния филмов център.

През 1972 г. се разболява от туберкулоза и се лекува в Шамони, а през 1974 г. окончателно напуска Алжир. Във Франция прави репортажи за френската телевизия, пътува много, а особено забележителни са материалите му по темите за различни съдебни грешки, за Обединителна църква и за Йоахим Пайпер. През 1978 г. предприема пътуване до Колумбия, където прави разследване на трафика на наркотици и съдбата на бедните, които се издържат чрез култивиране на растението кока.

Заради влошеното си здраве през 1984 г. Анри Жирар се премества със съпругата си в Барселона, където умира от инфаркт на 4 март 1987 г.

Има и друг френски писател – плодовит автор на криминални романи, чието истинско име е Жорж Арно. За да няма объркване на имената, той пише под различни псевдоними, преди постигане на споразумение и публикуване с името Жорж-Жан Арно (издаден в България – „Промушената костенурка“).

Произведения

Le Salaire de la Peur (1950) („Възнаграждение за страха“, изд. „НС на ОФ“, София (1963), прев. Пенка Пройкова)
Le Voyage du Mauvais Larron (1951)
Lumière de Soufre (1952)
Indiens des hauts plateaux (1952)
Prisons 53 (1953)
Schtilibem 41 (1953)
Les Oreilles sur le dos (1953)
Les Aveux les plus doux (1954)
La Sueur (1955)
Indiens Pas Morts (1956)
Pour Djamila Bouhired (1957)
Maréchal P… (1958)
La Plus Grande Pente (1961)
Mon Procès (1961)
L’Affaire Peiper: plus qu’un fait divers (1978)
Chroniques du crime et de l’innocence (1982)
Juste avant l’Aube (1990) – с Жан Англе

Екранизации по романа „Възнаграждение за страха“

1953 Le salaire de la peur
1971 Les aveux les plus doux
1977 „Магьосник“
2002 Les oreilles sur le dos – тв филм

Книги за писателя

Georges Arnaud, vie d'un rebelle (1993) – от Роджър Мартин
Le Triple crime du château d'Escoire (2002) – от Гай Пено

Източници

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Arnaud в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.