Забелски манастир (Северна Македония)
Тази статия е за манастира в Кумановско. За манастира в Трънско, България, вижте Забелски манастир.
| Забелски манастир Забелски манастир | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Старо Нагоричане |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Изграждане | 1856 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Забелски манастир в Общомедия | |
Забелският манастир „Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица Забел“ (на македонска литературна норма: Забелски манастир „Успение на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“) е възрожденски православен манастир в северната част на Северна Македония. Част е от Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Сградата е обявена за важно културно наследство на Северна Македония.[1]
Манастирът Забел е разположен между селата Никуляне, Старо Нагоричане и Челопек, на петнадесетина километра от Куманово.[2] Освен църквата, манастирът има стар и нов конак, кухня с трапезария и помощна сграда.[1]
Изграждането на църквата започва в 1852 година върху основите на средновековна църква, за която се смята, че е от 1330 година.[2] Завършена е в 1856 година според надписа на осемстранния барабан. На северната фасада на църквата, над прозорците са врязани имената на хората, дали принос за изграждане на църквата: Стойко, Трайко и поп Миле.[1]
Църквата е дело на школата на строителния мияшки род Рензови и е пример за особения архитектурен стил, формиран на територията на кумановско-кривопаланския край във втората половина на XIX век. В основата си църквата представлява трикорабна сграда с вписан кръст и купол. Трите кораба са засводени, а средният е по-висок от страничните и е отделен от тях с по три квадратни стълба, с квадратни капители и квадратен постамент. Апсидата на църквата е с полукръгла форма, а отвън е петстранна. Църквата е иззидана с необработен кършен камък и варов хоросан от вътрешната страна, а фасадата е обработена с хубаво изсечени червеникани каменни блокове. Зидовите на фасадите завършват с профилирани венци от камък. Куполът и барабанът, който е по-нисък, са от печена тухла. Куполът е покрит със стари турски керемиди, с каквито е покрита и малка част от двускатния покрив и апсидата. Четирите ъгъла при основата на купола са покрити с каменни плочи. Осемте страни на барабана имат по един прозорец с украсени ръбове от редове тухла и хоросан. Фасадните стени на барабана, вероятно са били изписани.[1]
Църквата има два главни входа, едният е от западната страна, над който има полукръгла ниша от добре обработен камък с изображение на Богородица с Христос. Вторият е от северната страна. Има и вход от южна страна, който въвежда директно в олтарното пространство. Като декоративни елементи на източната и западната страна има по една декоративна каменна розета с четири кръгли отвора, обръбена с венец от тухли.[1]
Стените отвътре са измазани, но не и живописани. Подът е от каменни плочи. Дървеният иконостас е характерен за XIX век, изработен в духа на мияшката резба. Архитравът и лунетите са изписани с растителни мотиви – винена лоза и цветни апликации на лунетите. На царските двери и змийския кръст има позлата и плитка резба. В лунетите се изписани стилизирани херувими на синя основа. На иконостаса са поставени четири престолни икони – от ляво надясно „Свети Никола“, „Богородица со Христос“, „Исус Христос Вседържител“ и „Свети Йоан Кръстител“. Между иконите са поставени дървени стълбчета с плитка резба и малки капители. Четирите парапетни плочи са изрисувани с вази с цвете на синя основа. На Чина като централна композиция е поставена иконата „Успение на Богородица“. Вляво и вдясно са представени останалите апостоли в полупрофил, обърнати към централна композиция. Над Чина е третият ред 16 празнични икони. В горната част на иконостаса е змийският кръст в плитка резба и позлата. В долната му част са представени зооморфни фигури. На царските двери е изобразено Благовещение.[1] Част от иконите са на Дичо Зограф от 1857 година,[3][4] а част на Зафир Зограф.[5]
-
-
„Рождество Богородично“, първа половина на XIX век, Даниел (Дане) Зограф. Днес в Кумановската галерия за икони
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Забелски манастир Св. Богородица // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 11 април 2014 г.
- ↑ а б Mанастир Забел с. Старо Нагоричане // Крале Марко. 11 април 2014 г.
- ↑ Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
