Захари Караогланов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захари Караогланов
български химик
Zahari Karaoglanov.jpg
Роден
Починал
21 юни 1943 (64 г.)

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област аналитична химия
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Титла професор
Членува в Съюз на химиците в България

Захари Величков Караогла̀нов е български химик неорганик и университетски преподавател, професор. Той е основоположник на аналитичната химия в България и ректор на Софийския университет през 1922 – 1923 и 1932 – 1933 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1878 г. в Шумен. През 1902 г. завършва химия в Софийския университет. В 1903 – 1904 г. специализира в Лайпциг, а през 1911 г. – в Берлин. От 1907 г. е асистент, през 19010 г. е избран за доцент, а от 1915 г. е професор. От 1920 г. е ръководител на катедрата по аналитична химия във Физикоматематическия факултет на Софийския университет. Декан е на факултета през 1921 – 1922 и 1928 – 1929 г. От 1924 до 1929 г. е пръв председател на Съюза на химиците в България.[1]

Научната му дейност е в областта на тегловния анализ, върху механизма и чувствителността на аналитичните реакции. Той полага основите на волтамерметрията и формулира едно от първите уравнения на електрохимичната кинетика – уравнението на Караогланов. Автор е на първия български университетски учебник по неорганична химия.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

По-значими негови научни трудове са:[1]

  • „Върху редоксипроцесите при електролиза на железни соли в разтвор“ (1905 – 1906, в 2 части на немски език)
  • „Систематичен ход за качествено изследване на киселини“ (1922, съавтор М. Хаджиев)
  • „Ръководство по аналитична химия“ (1923 – 1924, в 2 части)
  • „Химични изследвания върху състава на черноморската вода и на някои от езерата ни покрай Черно море“ (1926, съавтор М. Хаджиев)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2262.