Направо към съдържанието

Захари Караогланов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захари Караогланов
български химик
Роден
Починал
21 юни 1943 г. (64 г.)

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областаналитична химия
Работил вСофийски университет
Титлапрофесор
Членува вСъюз на химиците в България

Захари Величков Караогла̀нов е български химик неорганик и университетски преподавател, професор. Той е основоположник на аналитичната химия в България и ректор на Софийския университет през 1922 – 1923 и 1932 – 1933 г.[1]

Роден е на 24 юни 1878 г. в Шумен. През 1902 г. завършва химия в Софийския университет. В 1903 – 1904 г. специализира в Лайпциг, а през 1911 г. – в Берлин. От 1907 г. е асистент, през 19010 г. е избран за доцент, а от 1915 г. е професор. От 1920 г. е ръководител на катедрата по аналитична химия във Физикоматематическия факултет на Софийския университет. Декан е на факултета през 1921 – 1922 и 1928 – 1929 г. От 1924 до 1929 г. е пръв председател на Съюза на химиците в България.[1]

Научната му дейност е в областта на тегловния анализ, върху механизма и чувствителността на аналитичните реакции. Той полага основите на волтамерметрията и формулира едно от първите уравнения на електрохимичната кинетика – уравнението на Караогланов. Автор е на първия български университетски учебник по неорганична химия.[1]

По-значими негови научни трудове са:[1]

  • „Върху редоксипроцесите при електролиза на железни соли в разтвор“ (1905 – 1906, в 2 части на немски език)
  • „Систематичен ход за качествено изследване на киселини“ (1922, съавтор М. Хаджиев)
  • „Ръководство по аналитична химия“ (1923 – 1924, в 2 части)
  • „Химични изследвания върху състава на черноморската вода и на някои от езерата ни покрай Черно море“ (1926, съавтор М. Хаджиев)
  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2262.