Захарна ябълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Annona squamosa
Sugar apple on tree.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Магнолииди (magnoliids)
разред:Магнолиецветни (Magnoliales)
семейство:Анонови (Annonaceae)
род:Анона (Annona)
вид:A. squamosa
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Annona squamosa в Общомедия
[ редактиране ]
Плодове

Захарната ябълка (Annona squamosa) е малко, добре разклонено дърво или храст[2] от семейство Annonaceae, което дава ядливи плодове, наречени захарни ябълки или sweetsops. Толерира тропически климат в низината по-добре от своите роднини Annona reticulata и Annona cherimola[3] (чиито плодове често имат едно и също име)[4], което го прави най-широко култивираният от тези видове.[5]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Захарната ябълка е малък, полу- (или късно) широколистен,[6]

Плодът на захарната ябълка има сладкобелезникава целулоза и е популярен на тропическите пазари.[6]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Захарната ябълка е родом от тропическите Америки и Западна Индия, но точният произход е неизвестен. Сега е най-широко култивираният от всички видове Annona. Отглежда се заради плодовете си в тропиците и по-топлите субтропици, като Индонезия, Тайланд и Тайван. Въведен е в Южна Азия преди 1590 г. Натурализиран е чак на север до Южна Флорида в Съединените щати и на юг като Бахия в Бразилия, Бангладеш, като е инвазивен вид в някои райони.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

В традиционната индийска, тайландска и американска медицина листата се използват в отвара за лечение на дизентерия и инфекции на пикочните пътища.[7] В традиционната индийска медицина те също се смачкват и се прилагат върху рани.[7] В Мексико листата се търкат по пода и се поставят в кокошите гнезда, за да отблъснат кокошинките.[5]

В Хаити плодът е известен като cachiman и се използва за приготвяне на сок.[8] В Ливан и Сирия от него се правят различни десерти и се нарича „ashta“.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Дитерпеноидният алкалоид атизин е най-разпространеният алкалоид в корена. Други съставки на захарната ябълка включват алкалоидите оксофебин,[9] ретикулин,[9] изокоридин,[10] и метилкоридалдин,[10] и флавоноидът кверцетин-3-О-глюкозид.[11]

Байер е патентовал процеса на екстракция и молекулярната идентичност на acetogenin анонин, както и използването му като биопестицид.[12] Други ацетогенини са изолирани от семената,[13] кората,[14] и листата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Annona squamosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 април 2021 г. (на английски)
  2. Compilation: Annona squamosa. // Global Plants. JSTOR. Посетен на 2019-09-05.
  3. Current name: Annona squamosa. // [1] International Center For Research In Agroforestry. Архивиран от оригинала на 2011-05-26. Посетен на 2008-04-17. Архив на оригинала от 2011-05-26 в Wayback Machine.
  4. Захарна ябълка: информация на сайта GRIN
  5. а б Morton, Julia. Sugar Apple Annona squamosa. // [2] Department of Horticulture & Landscape Architecture, Purdue University, 1987. с. 69. Архивиран от оригинала на 5 April 2008. Посетен на 2008-04-17.
  6. а б Kral, Robert. Annona squamosa Linnaeus, Sp. Pl. 1: 537. 1753. // Flora of North America North of Mexico. Т. 3. Посетен на 2019-09-05.
  7. а б Dholvitayakhun A, Trachoo N. Using scanning and transmission electron microscopy to investigate the antibacterial mechanism of action of the medicinal plant Annona squamosa Linn. // Journal of Herbal Medicine 7. 2016. DOI:10.1016/j.hermed.2016.10.003. с. 31 – 36.
  8. Cachiman (Annona reticulata L.). // Посетен на 8 November 2020.
  9. а б Dholvitayakhun A, Trachoo N. Potential applications for Annona squamosa leaf extract in the treatment and prevention of foodborne bacterial disease. // Natural Product Communications 8 (3). 2013. DOI:10.1177/1934578X1300800327. с. 385 – 388.
  10. а б Yadav DK, Singh N. Anti-ulcer constituents of Annona squamosa twigs. // Fitoterapia 82 (4). 2011. DOI:10.1016/j.fitote.2011.02.005. с. 666 – 675.
  11. Panda S, Kar A. Antidiabetic and antioxidative effects of Annona squamosa leaves are possibly mediated through quercetin-3-O-glucoside. // BioFactors 31 (3 – 4). 2007. DOI:10.1002/biof.5520310307. с. 201 – 210.
  12. Moeschler HF, Pfluger W. Insecticide US 4689232 A. // August 1987. Посетен на 2014-12-03.
  13. Chen Y, Xu SS. Anti-tumor activity of Annona squamosa seeds extract containing annonaceous acetogenin compounds. // Journal of Ethnopharmacology 142 (2). 2012. DOI:10.1016/j.jep.2012.05.019. с. 462 – 466.
  14. Li XH, Hui YH. Bullatacin, bullatacinone, and squamone, a new bioactive acetogenin, from the bark of Annona squamosa. // Journal of Natural Products 53 (1). 1990. DOI:10.1021/np50067a010. с. 81 – 86.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Annona squamosa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.