Звуци на слава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Звуци на слава
Tunes of Glory
Режисьори Роналд Ниейми
Продуценти Колин Лесли
Сценаристи Джеймс Кенауей
Базиран на романа „Звуци на слава“ на Джеймс Кенауей
В ролите Алек Гинес
Джон Милс
Денис Прайс
Музика Малкълм Арнолд
Оператор Артър Ибетсън
Монтаж Анн Коутс
Филмово студио Найтбриджс Филмс
Жанр драма
Премиера август 1960
Времетраене 106 минути
Страна Великобритания Великобритания
Език английски
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

"Звуци на слава" (на английски: Tunes of Glory) е британски драматичен филм от 1960 година с участието на Алек Гинес. Филмът проследява живота и отношенията в казармите на един шотландски полк в периода след края на Втората световна война и е определян от критиците като „тъмна психологическа драма“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В щаба на батальона на един неназован шотландски полк в първите години след края на Втората световна война, майор Джок Синклер (Алек Гинес) анонсира пред останалите офицери, че това ще бъде последния му ден като командир на полка. Синклер, който е поел командването след като баталионният полковник е загинал по време на Североафриканската кампания през войната, ще бъде заменен от подполковник Базил Бароу (Джон Милс). Въпреки че майор Синклер е ръководил батальона през остатъка от войната, бригадното командване смята, че Бароу ще е много по-подходящ като командващ офицер в мирно време.

Бароу пристига рано и заварва баталионните офицери, включително Синклер, да танцуват на плаца. Военното минало на Синклер и Бароу е коренно различно. Докато Синклер се е присъединил към полка като обикновен войник и бавно се е изкачвал в йерархията, печелейки медали през войната, Бароу пристига директно от Университета в Оксфорд. Негов роднина е бил полковник тук през 1933 година, макар да е служил само една година, преди да бъде преместен за „особени заслуги“. Когато Синклер с чувство за хумор започва да разказва как е бил хвърлен за кратко в затвора Берлини заради „пиянство и хаос“, Бароу споделя собствения си опит на затворник в японски военопленнически лагер. Синклер пренебрежително предполага, че Бароу се ползва протекцията на по-висшестоящите. В действителност, Бароу е получил дълбоки психологически травми, след като е бил измъчван от японците, но не казва на Синклер, който е обиден от факта, че ще бъде заменен от „глупав незначителен човек“. Междувременно дъщерята на Синклер, Мораг (Сюзана Йорк) с удивление наблюдава маршируващите войници с гайди.

Когато Синклер отива да спи, Бароу незабавно издава няколко заповеди, целящи да затегнат дисциплината в полка. Особено спорна е заповедта, че всички офицери трябва да започнат да взимат уроци по шотландски танци, за да направят своя обичайно шумен стил по-официален и подходящ за смесени компании. Въпреки това, разкрепостеният енергичен стил на танцуване на офицерите, предвождани от пияният Синклер на първото парти, организирано от Бароу с жителите на града, предизвиква гнева на хората. Избликът на Бароу от случката, повлиян от дълбоко увредената му психика, вследствие на мъченията, наврежда на по-нататъшния му авторитет.

Напрежението се засилва когато майор Синклер публично напада униформен гайдар, когото е заварил с дъщеря си и го удря. Бароу решава да изпрати официален доклад до командването, което означава военен съд за Синклер, макар да е наясно, че с действията си допълнително ще ерозира своята популярност и авторитет в полка. В крайна сметка Бароу е убеден от Синклер да се откаже от намеренията си, макар че майора е виновен за удар на подофицер и заслужава да бъде изправен пред съда. Това допълнително подкопава авторитета на Бароу и Синклер, заедно с останалите офицери и по-специално капитан Алек Ратрей (Ричард Лийч), започват да го третират с особена липса на уважение. След като с ледено изображение на лицето си майор Скот (Денис Прайс) съобщава на Бароу, че останалите висши офицери смятат, че фактически Синклер командва батальона, след като е успял да го накара да отхвърли обвиненията срещу него и осъзнавайки, че властта му никога няма да бъде приета, Бароу се прострелва в главата.

След смъртта на Бароу, Синклер осъзнава, че е виновен. Той свиква офицерите на събрание и им съобщава плана си за грандиозно погребение, достойно за фелдмаршал, съпроводено с марш през града, по време на който гайдарите да изсвирят всичките „звуци на слава“. Когато се чуват възражения, че плана е несъвместим с обстоятелствата при смъртта на Бароу, Синклер обявява, че не е самоубийство, а убийство. Синклер казва, че самият той е убиеца, а останалите офицери са му съучастници, с изключение на адютанта на Бароу. Минути по-късно и Синклер получава нервен срив. Той е ескортиран от казармата под бурните овации на войници и офицери.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е сниман в лондонското студио „Шепъртън“ и в „Замъка Стърлинг“ в Стърлинг, Шотландия, който по това време е бил действаща казарма.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Awards for Tunes of Glory. // IMDb. Посетен на 2015-4-23.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tunes of Glory“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.