Ивайло Балабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайло Балабанов
Роден 28 август 1945 г. (1945-08-28) (74 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, поема
Награди Южна пролет“ (1980)
Награда на СБП (1987)
„Изворът на Белоногата“ (2001)
„Георги Джагаров“ (2006)
„Пеньо Пенев“ (2008)

Ивайло Балабанов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 август 1945 г. в село Хухла, Община Ивайловград. Завършва гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на МК "Кремиковци" и язовир "Ивайловград". Продължително време живее в Хасково, а в последните години - в Свиленград.

Член на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на музикално-поетичен спектакъл „Съзвездие – наречено „Любов“, посветен на 25 април 2005 г. – деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС. Сред по-значимите му творби са поемите „Сила“ и „Мост“, както и стихотворенията „България“, „Допиване на последната чаша“, „Тежък хляб“, „Ивайловградски въпрос“, „Сутрешна закуска“ и „Принос към европейската история“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Да се загледаш в звезда“ – 1979 г.
  • „Окова за щурец“ – 1984 г.
  • „Парола „Любов“ – 1988 г.
  • „Религия“ – 1990 г.
  • „Тракийски реквием“ – 1997 г.
  • „Избрано“ – 1998 г.
  • „Песни за старо вино“ – 2003 г., поетичен сборник в два тома. "Отечество-любов" и "Часовник за бъдеще време". София: Издателство SPS – Print, 2003. ISBN 954-8217-20-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]