Ивайло Балабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивайло Балабанов
български поет
Роден
Починал
20 юли 2021 г. (75 г.)

Националност България
Литература
Жанровестихотворение, поема
Дебютни творбистихотворения във в-к „Нов живот“
НаградиЮжна пролет“ (1980)
Награда на СБП (1987)
„Изворът на Белоногата“ (2001)
„Георги Джагаров“ (2006)
„Пеньо Пенев“ (2008) Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ (2016)

Ивайло Балабанов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 август 1945 г. в село Хухла, Община Ивайловград.[1] Завършва гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на МК „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“.[2] Продължително време живее в Хасково, а в последните години – в Свиленград. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград.[2]

Член на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Хухла.[1]

Умира в родното си село на 20 юли 2021 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на музикално-поетичен спектакъл „Съзвездие – наречено „Любов“, посветен на 25 април 2005 г. – деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС. Сред по-значимите му творби са поемите „Сила“ и „Мост“, както и стихотворенията „България“, „Допиване на последната чаша“, „Тежък хляб“, „Ивайловградски въпрос“, „Сутрешна закуска“ и „Принос към европейската история“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Да се загледаш в звезда“ – 1979 г.
  • „Окова за щурец“ – 1984 г.
  • „Парола „Любов“ – 1988 г.
  • „Религия“ – 1990 г.
  • „Тракийски реквием“ – 1997 г.
  • „Избрано“ – 1998 г.
  • „Песни за старо вино“ – 2003 г., поетичен сборник в два тома. „Отечество-любов“ и „Часовник за бъдеще време“. София: Издателство SPS – Print, 2003. ISBN 954-8217-20-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]