Ивайло Балабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайло Балабанов
български поет
Роден
Починал
20 юли 2021 г. (75 г.)

Националност  България
Литература
Жанрове стихотворение, поема
Дебютни творби стихотворения във в-к „Нов живот“
Награди Южна пролет“ (1980)
Награда на СБП (1987)
„Изворът на Белоногата“ (2001)
„Георги Джагаров“ (2006)
„Пеньо Пенев“ (2008) Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ (2016)

Ивайло Балабанов е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 август 1945 г. в село Хухла, Община Ивайловград.[1] Завършва гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на МК „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“.[2] Продължително време живее в Хасково, а в последните години – в Свиленград. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград.[2]

Член на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Хухла.[1]

Умира в родното си село на 20 юли 2021 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на музикално-поетичен спектакъл „Съзвездие – наречено „Любов“, посветен на 25 април 2005 г. – деня, в който е подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС. Сред по-значимите му творби са поемите „Сила“ и „Мост“, както и стихотворенията „България“, „Допиване на последната чаша“, „Тежък хляб“, „Ивайловградски въпрос“, „Сутрешна закуска“ и „Принос към европейската история“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Да се загледаш в звезда“ – 1979 г.
  • „Окова за щурец“ – 1984 г.
  • „Парола „Любов“ – 1988 г.
  • „Религия“ – 1990 г.
  • „Тракийски реквием“ – 1997 г.
  • „Избрано“ – 1998 г.
  • „Песни за старо вино“ – 2003 г., поетичен сборник в два тома. „Отечество-любов“ и „Часовник за бъдеще време“. София: Издателство SPS – Print, 2003. ISBN 954-8217-20-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]