Иван Дочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Дочев
български политик
Роден
Починал
2005 г. (98 г.)

Иван Димитров Дочев е български юрист и крайнодесен политик в периода на Втората световна война и след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Шумен на 7 януари 1906 г. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет през 1936 г. В периода 1940-1943 е последователно кмет на Калофер, където организира строежа на метеорологичната станция на връх Ботев, и на Силистра през 1943 г. През 1948 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет.

Ранна политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В Силистра като кмет организира публични търгове и изгражда: модерния водопровод на града, осигуряващ снабдяване без воден режим и до днес, общинска баня, общинските хали, общинска кланица и хладилник, дневен детски дом, детско летовище, разширение на здравния дом, силози на пристанището с капацитет 600 вагона зърно ефективни и до днес, околийско инженерство, благоустрояването на града, откупена е от частниците и е модернизирана електроцентралата с което е осигурено нормално захранване на града. Дочев действа безкомпромисно в защита на селските стопани. Издействан е държавен заем с който е закупена е пшеница, която им е раздадена за посев, търговците житари при всеки опит да мамят производителите на зърнени храни са тежко глобявани, въведени са строги ограничения за прекупвачите преграждащи пътя на производителите до общинския пазар с цел да могат селяните да се възползват от цялата си законна печалба. Стриктно се следи за качеството на продукцията и санитарно-хигиенните условия в хлебарници, магазини, кланици, колбасарници и ресторанти. Общината дарява общинско място за промишлено училище, открита е общинска аптека, в 1942 г. театърът от скромна любителска трупа е издигнат в професионален държавен театър. Общината предоставя салон за Съдебна палата в града и поема разходите за реконструкцията в размер на 500 000 лева. Само за две години след освобождението с Крайовската спогодба Силистра е превърнат в образцов град. За изключителните си заслуги като кмет Дочев е удостоен със званието „почетен гражданин на Силистра“.

Антикомунистическа и националистическа ориентация[редактиране | редактиране на кода]

През 1930 г. става един от основателите на непартийното националистическо движение Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).

В свое интервю с журналиста Георги Коритаров за радио „Свободна Европа“ Дочев изяснява, че в устава на СБНЛ е имало разпоредба, според която и „съгласно Търновската конституция всеки един български гражданин е равен пред законите и има право на държавна защита и на тази база не бива да се допусне депортиране на който и да било български гражданин по искане на коя и да е външна сила, защото това нарушава нашия суверенитет и правата, които имаме по конституция“.[1]

Главен редактор е на вестник „Прелом“ и на антикомунистическото списание „Идеи и дела“. Председател е на Националния студентски съюз.

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 година емигрира в Австрия, тогава окупирана от Нацистка Германия, където е съветник в т. нар. Българско национално правителство в изгнание на Александър Цанков.[2] След края на Втората световна война остава в Западна Германия, след което живее в Канада и най-дълго в Съединените щати. В САЩ участва в основаването и ръководи Комитета на поробените от комунизма народи, председател е на Българския национален фронт.

Има 3 смъртни присъди - 2 присъди от т. нар. Народен съд и още 1 присъда от друг съд на комунистическия режим в България, произнесени задочно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Дискурсище. Пръкна се още един защитник на евреите - Иван Дочев!.... // Сега. Посетен на 22.07.2013.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 641.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]