Иван Кънев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за художника. За революционера вижте Иван Кънев (революционер).

Иван Кънев
български художник
Роден
29 март 1935 г. (89 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Нколай Павлович“
Учителипроф. Александър Поплилов
Направлениеприложна графика
Семейство
ДецаКаля Зографова

Иван Петков Кънев е български художникграфик и живописец, работи основно пейзажи, натюрморти и портрети. Баща е на художничката Каля Зографова.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 март 1935 г. в Нова Загора. През 1963 година завършва специалност приложна графика на ВИИИ „Нколай Павлович“ в класа на проф. Александър Поплилов.

Работи като музеен работник: от 1963 до 1968 година в Сливенската художествена галерия, а от 1968 до 1973 година – в Националната художествена галерия. Между 1973 и 1985 година работи в дирекция „Музеи“ при Комитета за култура като специалист по художествените галерии. От 1985 до 1993 година заема поста директор на Софийската градска художествена галерия.[1]

Още от 1965 година Иван Кънев започва да излага творбите си в общи художествени изложби. Първата му самостоятелна изложба е през 1973 година в София. Самостоятелни изложби прави още в Сливен, Нова Загора, Смолян, Казанлък, и в чужбина: Сирия, Полша, Унгария, Зимбабве. През 2002 година по повод Ивановден прави в София съвместна изложба на живопис и малка пластика заедно с художника Иван Яхнаджиев и скулптора Иван Иванов-Кулински. През 2005 година юбилейна изложба по повод 70-годишнината на Кънев е организирана в СГХГ.[1]

Творби на Иван Кънев са притежание на НХГ, СГХГ, художествените галерии в Берковица, Казанлък, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Търговище, както и на частни колекционери от България, Франция, Швейцария, Дания.[1][2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Информация за юбилейната изложба на Иван Кънев, СГХГ, 2005 година, сайт на СГХГ
  2. Алманах на новозагорските художници.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]