Иван Сарандев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Сарандев
Роден 28 февруари 1934 г.(1934-02-28)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1967-2008
Жанр биография
Известни творби „В света на „Старопланински легенди” (1980)
Награди „Йордан Йовков“ (2000)

Проф. дфн. Иван Сарандев е български писател, журналист и литературен историк.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в гр. Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни” от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж” като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972-1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала издава 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975-2006 г. е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България. Участва в много международни конгреси, симпозиуми, конференции, и български научни сесии.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Имена и години” (1967)
  • „Герои и конфликти” (1967)
  • „Книга за Дора Габе” (1974)
  • „Павел Матев” (1974)
  • „Живот се дава за живот”, (1976)
  • „Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи” (1977)
  • „Емилиян Станев. Литературна анкета” (1977; 2007)
  • „В света на „Старопланински легенди” (1980; 1993; 2007)
  • „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г.” (1986; 1998)
  • „Дора Габе. Литературна анкета” (1986)
  • „Елисавета Багряна. Литературна анкета” (1991)
  • „Изповеди. 101 по 31” (1995)
  • „Валери Петров. Литературна анкета” (1997)
  • „33 литературни портрета” (1998) – с К. Янева
  • „Български литературен авангард. Антология” (2001)
  • „Българска литература. 1918-1945 г. (2004 - т. 1.)
  • „Българска литература. 1930-1945 г.” (2006 - т. 2.)
  • „Хроника на едно приятелство” (2006)
  • „Класика и авангард. Юбилеен сборник за Иван Сарандев” (2007)
  • „От разпитната метода до литературните анкети” (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]