Иван Цеков (депутат)

Иван Цеков
	Иван Цеков
кмет на Кутловица
Роден	неизв.
Починал	1892 г. Кутловица
Националност	българин
Политика
Професия	земеделец
	III велико народно събрание
депутат	(1886–1887 г.)
Отличия	златен медал „Кръст за спомен“ – 1887 г.
Семейство
Деца	Тодор, Мито, Наталия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цеков.

Иван Цеков Тодоров е български политик, депутат в III велико народно събрание в Свищов (1886–1887 г.), кмет на Кутловица през периода (1883–1886 г.)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Неговият род е от преселници от Тетевенско, които избягват в с. Мала Кутловица поради преследвания на турците. Днес е запазена неговата къща, в която той е имал кръчма. Семейството му има двама сина и една дъщеря, синът му Мито е бил кмет на Мала Кутловица през 1923 г. Занимавал се е със земеделие, бил е бирник, оттогава има запазена данъчна книга на общината при неговите наследници. Имал е къща и в Кутловица, до Бодурците, където по-късно е построена жп линия. Умира около 1892 не много възрастен, когато синът му Тодор е на три години.^[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 10 април 1883 г. са проведени избори за общински съвети, в резултат на които в Кутловска община е избран за кмет, а за негов помощник Георги Назарчев. Като изявен общественик, кметът е в центъра на всички по-значими обществено-политически прояви в общината през този период. През 1883 г. селището е посетено от известния чешки учен Константин Иречек, който прави описание на римската крепост и на турската джамия, а по-късно установява за първи път името на древноримския град тук – Муниципиум Монтанензиум. В 1884 г. в местното училище е открит първи прогимназиален клас, а в следващите години – втори и трети клас. На 8 септември 1885 г. в Кутловица е свикан митинг по случай Съединението на Княжество България с Източна Румелия и е изказана подкрепа на княз Александър Батенберг и на правителството. Съставен е комитет за събиране на помощи за делото на национално обединение и е изпратена резолюция до княза от името на 1150 участници в митинга. През 1886 г. е организирано първото театрално представление по почин на учителите в прогимназията в кръчмата на Коста Чипровчанина.^[1]
След кметския мандат (1883–1886 г.), на 28 септември 1886 г. е избран за народен представител в Кутловска околия в III велико народно събрание (1886–1887 г.). За дейността му като депутат свидетелства Указ на княз Фердинанд от 14 февруари 1888 г. за награждаването му с медал „Кръст за спомен“ – златен с емайл, учреден по повод на първата годишнина от възкачването на Фердинанд I на българския престол и първото му стъпване на българска земя – 1887 г.^[1]
През 1887 г. е избран за кмет в родното си село Мала Кутловица, където остава до 7 март 1890 г.^[1]