Ивет Лалова-Колио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивет Лалова
българска лекоатлетка
Ивет Лалова през 2013 г. на световното първенство в Москва
Ивет Лалова през 2013 г. на световното първенство в Москва

Родена
18 май 1984 г. (33 г.)
Националност Флаг на България България
Спортна кариера
Спорт бягане на 60, 100 и 200 метра
Постижения европейска шампионка на 100 м (2012);
европейска шампионка в зала на 100 м (2012) и
200 м (2005);
рекорд на България на 100 м и на 200 м в зала.
Награди Атлет №1 на България – 4 пъти
Семейство
Съпруг Симоне Колио

Уебсайт http://www.ivetlalova.com/
Ивет Лалова в Общомедия

Ивет Мирославова Лалова-Колио е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Европейска шампионка на 100 м за 2012 г., европейска шампионка в зала на 100 м за 2012 г. и на 200 м за 2005 г., национална рекордьорка на България на 100 м и на 200 м в зала. Участва в 4 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012) и Рио де Жанейро (2016).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София на 18 май 1984 г. Дъщеря е на спортисти. Баща ѝ – Мирослав Лалов е български спринтьор с лични постижения от 10,4 секунди на 100 м и 21,9 сек. на 200 м, а майка ѝ – Лилия Лалова е състезателка по многобой и настоящ личен кинезитерапевт [1].

Като малка тя се занимава с плуване и гимнастика, а през 1996 г. се пренасочва към леката атлетика и започва да тренира при Константин Миланов, с когото се разделят през 2011 г. В момента неин личен треньор е Роберто Бономи.

Омъжва се за италианския спринтьор Симоне Колио, с когото са заедно от 2009 г., в град Риети, Италия на 21 септември 2013 г.[2]

Състезания[редактиране | редактиране на кода]

Ивет Лалова е 4-та на 200 м от Световното младежко първенство през 2001 г. в Дебрецен, Унгария. През 2003 г. на Европейското първенство за юноши и девойки до 19 г. в Тампере, Финландия печели титлите на 100 м и 200 м. Междувременно завършва средното си образование със специалност „Издателски дейности и масови комуникации“.

На 19 юни 2004 г. на състезание за Купа „Европа“ в Пловдив Лалова пробягва 100-те метра за 10,77 сек. – нов национален рекорд и най-добър резултат в света за сезона. С това постижение тогава изравнява Ирина Привалова на 6-то място във вечната световна и на 2-то място във вечната европейска ранглиста[3]. На Олимпийските игри 2004 в Атина Лалова остава 4-та на 100 м и 5-та на 200 м с резултати 11,00 сек и 22,56 сек.

Следващата 2005 година започва успешно за Лалова. През зимата в Мадрид става европейска шампионка на 200 м в зала с 22,91 с. – нов национален рекорд. В началото на летния сезон печели турнира „Златният шпайк“ в Острава с време от 11,03 с., с които излиза на 2-ро място в годишната ранглиста, но седмица по-късно, преди старт от веригата „Супер гран при“ в Атина, Лалова чупи бедрена кост на десния крак след сблъскване с друг лекоатлет по време на загрявката. Този инцидент я изважда от пистата за почти 2 години[4].

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

На 29 май 2007 г., след близо 2-годишната пауза, Ивет Лалова се завръща на пистата на състезание в Белград. Тя печели спринта на 100 метра с време 11,26 сек., с което още на първото си състезание покрива норматив „А“ за Световното първенство'2007 в Осака и за Олимпийските игри'2008 в Пекин. Това обаче остава нейният най-силен резултат за следващите две години. В Осака отпада след четвъртфиналите на бягането на 100 метра с време от 11,33. На Олимпийските игри'2008 в Пекин Лалова успява да влезе на полуфиналите в бягането на 100 метра, където завършва на 7-о място в първата полуфинална серия с резултат 11,51 сек. В бягането на 200 метра отпада на четвъртфиналите.

На европейското първенство в Хелзинки през 2012 г. Ивет Лалова е първа на спринта от 100 метра с 11 секунди и 28 стотни[5]. Постижението ѝ е първата титла в късия спринт в историята на българската лека атлетика[6].

Ивет Лалова през 2009 г. на шампионата в Берлин

На Олимпийските игри'2012 в Лондон се класира на 6-а позиция в бягането на 200 метра с резултат от 22,98 секунди. Въпреки всичко това е доста добро лично постижение за Лалова, за нея слизането под 23 секунди в дисциплина, различна от основната ѝ, е много добър личен резултат[7]. През 2012 г. Ивет Лалова печели отличието „Атлет на България“ за 2012 г. за рекорден 4-ти път[8]. Същата година открива собствен спортен клуб в София – „Ивет Лалова Спринт Академи“, в който предава опита си на млади таланти[9]. През 2014 година Лалова заема 4-то място в състезанието на 100 м в 34-то издание на турнира IAAF World Challenge с 10,70 сек.
На европейското първенство през 2014 г. на 100 м се класира на 5-то място, а на европейското първенство в зала през 2015 г. на 60 м отпада на полуфинала.

Лични постижения и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 100 метра – 10,77 сек. в Пловдив, 19 юни 2004;
  • 200 метра – 22,32 сек. в Пекин, 27 август 2015
  • Олимпийски игри
    • 2004: 100 м – 4 м. (11,00 с.); 200 м – 5 м. (сек. 22,56 с. )
    • 2008: 100 м – 15 м. полуфинал (11,51); 200 м – 18 м. четвъртфинал (23,15)
  • Световни първенства: 2007 г., 100 м – 18 м. четвъртфинал (11,33)
  • Световни първенства в зала: 2008 г., 60 м – 31 м.
  • Европейски първенства в зала: 2012 г., 100 м – Gold medal icon.svg 2005: 200 м – Gold medal icon.svg (22,91)
  • Европейска шампионка за девойки до 19-годишна възраст на 100 и 200 метра – 2003.
  • Републиканска шампионка на 100 м – 2004, 2005, 2009; 200 м – 2004; 60 м (з) – 2003, 2009
  • Национална рекордьорка на 100 м – 10,77 и на 200 м в зала – 22,91
  • Европейска шампионка на 100 м гладко бягане, жени – 11,28 сек, Хелзинки, 2012

Резултати в Диамантената лига[редактиране | редактиране на кода]

При своето участие в игрите от Диамантената лига през 2013 г. Ивет Лалова постига следните резултати: [10], [11], [12], [13], [14] [15], [16], [17], [18]

Година Дата Турнир Място Резултат Дисциплина Време Стартова реакция Вятър Бележки
2013 Златната Гала Рим, Италия 3-та 200 м 22,78 +1.2
2013 13 юни Бислетски игри Осло, Норвегия 1-ва 100 м 11,04 0,134 +1,2 № 1 в Европа, № 8 в света
2013 30 юни Голямата награда на Великобритания Бирмингам, Англия 3-та 200 м 23,02
2013 6 юли Париж, Франция 6-та 100 м 11,20 -0,2
2013 8 юли Сотвил-ле-Руан, Франция 2-ра 100 м 11,16 +1,5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шампиони на България: Ивет Лалова
  2. Ивет Лалова се омъжи в Италия
  3. https://archive.is/20120729142200/www.european-athletics.org/index.php?option=com_content&task=view&id=195&Itemid=125
  4. http://www.radiogong.net/news.php?lang=bulgarian&year=2005&cp=27&newsid=361
  5. Ивет Лалова е европейска шампионка на 100 метра!
  6. Ивет Лалова стана европейска шампионка
  7. Ивет Лалова – шеста на полуфинал на 200 метра // BulgariaNews.eu, публикувано на 8 август 2012 година
  8. Ивет Лалова Атлет №1 на България за 4-ти път, 20 ноември 2012
  9. Сайт на „Ивет Лалова Спринт Академи“
  10. 2013 Diamond League – Ivet Lalova Profile
  11. Страхотна Ивет трета на 200 м на Диамантената лига в Рим, sportal.bg, 06 юни 2013.
  12. Diamond League Oslo – Official Results
  13. Видео от победата на Ивет в Осло, sportal.bg, 13 юни 2013.
  14. Сериозна конкуренция за Ивет на 200 м на Диамантената лига в Бирмингам, sportal.bg, 06 юли 2013.
  15. Ивет отново в диамантена битка с най-бързите на 100 метра, sportal.bg, 06 юли 2013.
  16. Шесто място за Ивет на 100 м в Париж, Фрейзър-Прайс с победата, sportal.bg, 06 юли 2013.
  17. Ивет Лалова втора на 100 м в Сотвил-ле-Руан, sportal.bg, 09 юли 2013
  18. Ивет Лалова №1 в Европа за юни, sportal.bg, 16 юли 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]