Илия Добрев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Добрев
български политик
Роден
Починал
24 юни 1981 г. (89 г.)
Партия Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Българска комунистическа партия
Народен представител в:
XXIII ОНС   VI ВНС   II НС   III НС   

Илия Добрев Илиев е български политик от Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и Българска комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 януари 1892 г. във варненското село Манастир. От 1914 г. е член на БРСДП т.с.. Участва в Балканската и Първата световни войни. Пленен в края на войната и прекарва в плен 2 години. След това е секретар и касиер на БРСДП в селото си. Участва в Септемврийското въстание. През 1925 г. е арестуван и прекарва година и половина в затвора. Участва през 1927 г. в Учредителната конференция на Работническата партия. Там е избран за член на ЦК на Висшия ѝ партиен съвет. Депутат в 23 ОНС от Българската работническа партия от Провадийска околия. През 1932 г. е осъден на 1 година затвор и глоба от 10 хил. лева за произнесена реч във варненското село Стефан Караджа. Същата година става член на ЦК на БРП. От 1932 до 1935 г. е редактор на в. „Земледелски работник“ и сп. „Земледелски проблеми“. На V пленум на ЦК на БКП през 1935 г. е избран за член на Централния комитет на партията и неин секретар. На следващото заседание става член на Политбюро на ЦК на БКП. На следващата година е арестуван и осъден на 3 години затвор. През 1937 г. е амнистиран. През 1941 г. е арестуван и интерниран в Кръстополе. Освободен през 1943 г. започва да работи в Отечествения фронт.

След Деветосептемврийския преврат е секретар на Околийския комитет на БКП и на Окръжния комитет на ОФ в Провадия. От 1950 до 1951 г. е заместник-директор на ДЗС „Стойко Пеев“. Между 1954 и 1962 г. е член на ЦК на БКП.[1] Същевременно от 1959 до 1963, когато се пенсионира работи в Окръжния комитет на БКП във Варна. Между 1961 и 1968 г. е председател на ОК на Българо-съветското дружество във Варна. С указ № 26 от 13 януари 1972 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ и „Народна република България“ II ст. и I ст., „9 септември 1944 г.“ I и II ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“.[2] Умира на 24 юни 1981 г. във Варна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 148
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 286