Направо към съдържанието

Илия Михайлов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Михайлов
български диригент
Роден
1974 г. (50 г.)
Националност България
Семейство
Уебсайтiliamihaylov.com

Илия Михайлов е български диригент, музикален изследовател и педагог.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Илия Михайлов е роден на 10 юли 1974 г. в София. Син е на известния български диригент Здравко Михайлов. Завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков“ (1994), Лозанската консерватория (1997) и Джулиард скул в Ню Йорк (1999). Магистър по Симфонично дирижиране от Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон (2009). Специализира в Швейцария и САЩ. Възпитаник е на акад. Васил Казанджиев и проф. Мишел Корбо.

Работил е на една сцена с диригентите Клаудио Абадо, Бернард Хайтинг, Пиер Булез, Сейджи Озава, Курт Мазур, Даниеле Гати, Иван Фишер, Хесус Лопес-Кобос, Жан-Бернар Помие, с тенора Хосе Карерас, както и с хореографите Пина Бауш и Морис Бежар. [1][2][3][4]

От 1999 г. е музикален директор на хора „Големите български гласове“. Сътрудничи си с именити творци като проф. Стефан Драгостинов и Теодосий Спасов, с холивудския композитор Мишел Коломбие.[5][6][7][8]

През 2005 г. заедно с акад. Васил Казанджиев и съмишленици основа Българското музикално сдружение. Негов артистичен директор от 2005 до 2018 г. [9]

От 2009 до 2015 г. е диригент на хора на Американския колеж в София. [10][11]

От 2007 до 2019 г. дирижира спектакъла „Лодката на Влюбените“ (La Belle Nivernaise) създаден съвместно с френския джаз пианист Франсоа Рюлан и неговото трио, който се радва на международен успех. [12][13][14][15][16][17][18][19][20]

През 2010 г. осъществява проекта „Balkan Crossover“ съвместно с унгарския органист Ласло Фашанг, и изпълнителя на фолклорни духови инструменти Болаж (Донго) Соколай. [21][22]

От 2011 до 2015 г. е щатен диригент в Софийската филхармония – ръководи Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ (Българската хорова капела).[23]

Гастролира в над 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка на престижни международни фестивали. Изявите му са високо оценени от професионалната критика.[24][25][26][27][28][29]

Има осъществени записи за радио BBC и компаниите Ediciones Singulares, Brilliant Classics и Naïve. [30][31][32][33][34]

Понастоящем той често е канен да изнася майсторски класове в големи университети, включително в Харвардския университет (2012), Хоровата академия на фестивала в Пюизе, Франция (2013 – 2015), Парижкия университет (2017), Страсбургската консерватория (2018), Училището по култура и изкуства в град Чънду, Китай (2019). [35][36][37][38][39][40][41]

За работата му с „Големите български гласове“ през 2004 е заснет документалния филм „Гласове“ (реж. Елдора Трайкова). [42][43]

През 2012 Френският музикален канал Mezzo TV реализира филма „Les Grandes Voix Bulgares“ (реж. Джеръми Роузен), който получава световно разпространение.[44][45]

Илия Михайлов е и изследовател на източната (византийската) църковна музика и нейните идиоми. Докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2018 г. с основания от него ансамбъла за източно пеене „Софийски псалти“ реализира проекта „Ab Oriente Lux – Музика на православния изток“. Финансиран от Национален фонд „Култура“, проектът е част от културната програма по случай Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.[46][47]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Сайт на Илия Михайлов
  2. ↑ Илия Михайлов, „Капитал“
  3. ↑ Илия Михайлов, „Дневник“
  4. ↑ Илия Михайлов, „Glasove“
  5. ↑ Илия Михайлов, „News.bg“
  6. ↑ Илия Михайлов, „Дневник“
  7. ↑ Илия Михайлов, „БНР“
  8. ↑ Илия Михайлов, „Discogs.com“
  9. ↑ Илия Михайлов, „Дневник“
  10. ↑ Илия Михайлов, „Acs.bg“
  11. ↑ Илия Михайлов, „Acs.bg“
  12. ↑ Илия Михайлов, „Stradedelcinema.com“
  13. ↑ Илия Михайлов, „Lacasettadelmerlo“
  14. ↑ Илия Михайлов, „Djazznevers.com“
  15. ↑ Илия Михайлов, „Mc2grenoble.fr“
  16. ↑ Илия Михайлов, „Jazz-rhone-alpes.com“
  17. ↑ Илия Михайлов, „Lechorepublicain.fr“
  18. ↑ Илия Михайлов, „Българска национална телевизия“
  19. ↑ Илия Михайлов, „БНР“
  20. ↑ Илия Михайлов, „Kinoto.bg“
  21. ↑ Илия Михайлов, „Europost.eu“[неработеща препратка]
  22. ↑ Илия Михайлов, „Duma.bg“
  23. ↑ Илия Михайлов, „Sofiaphilharmonic.com“
  24. ↑ Сайт на Илия Михайлов
  25. ↑ Илия Михайлов, „Smotrim.ru“
  26. ↑ Илия Михайлов, „Journaldemontreal.com“
  27. ↑ Илия Михайлов, „Bntnews.bg“
  28. ↑ Илия Михайлов, „Augsburger-allgemeine.de“
  29. ↑ Илия Михайлов, „Bgonair.bg“
  30. ↑ Илия Михайлов, „Bbc.co.uk“
  31. ↑ Илия Михайлов, „Kulturatadnes, Blogspot“
  32. ↑ Илия Михайлов, „Classical-music.com“
  33. ↑ Илия Михайлов, „Prestomusic.com“
  34. ↑ Илия Михайлов, „Amazon.com“
  35. ↑ Сайт на Илия Михайлов
  36. ↑ Илия Михайлов, „БНР“
  37. ↑ Илия Михайлов, „Rcstobyzantium, Wordpress“
  38. ↑ Илия Михайлов, „Bgstrasbourg.com“
  39. ↑ Илия Михайлов, „Univ-paris8.fr“
  40. ↑ Илия Михайлов, „Auxerretv.com“
  41. ↑ Илия Михайлов, „Musicvibration.com“[неработеща препратка]
  42. ↑ Илия Михайлов, „Online.bg“ // Архивиран от оригинала на 2004-12-23. Посетен на 2021-01-04.
  43. ↑ Илия Михайлов, „Kultura.bg“
  44. ↑ Илия Михайлов, „Дневник“
  45. ↑ Илия Михайлов, „Jeremyrozen.com“
  46. ↑ Илия Михайлов, „Mitropolia-sofia.org“[неработеща препратка]
  47. ↑ Илия Михайлов, „Eu2018bg.bg“, архив на оригинала от 25 октомври 2020, https://web.archive.org/web/20201025023621/https://eu2018bg.bg/bg/events/2386, посетен на 4 януари 2021 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Михайлов&oldid=12047841“.