Имеретия

Имеретия
იმერეთი
	Имеретия იმერეთი
Страна	Грузия
Адм. център	Кутаиси
Площ	6552 km²
Население	507 500 души (2018); 77,5 души/km²
Райони	11+1
Губернатор	Шавлего Табатадзе
Официален сайт	imereti.gov.ge
	Имеретия в Общомедия

Имеретия (на грузински: იმერეთი) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия. Площ 6552 km² (5-о място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 507 500 души^[1] (2-ро място по население в Грузия, 12,77% от нейното население). Административен център град Кутаиси. Разстояние от Тбилиси до Кутаиси 284 km.

Историческа справка

В края на 15 век в резултат на феодални междуособици, усилилисе след нашествието на Тамерлан, Имеретия се отделя (заедно с Картли и Кахетия) от Грузинското царство в самостоятелна феодална държава – Имеретинско царство със столица в Кутаиси. В края на 16 век Имеретинското царство се е ограничавало само в територията на историческата област Имеретия. По ирано-турския договор от 1555 г. Имеретинското царство било подчинено на Османската империя, но запазва някаква автономия и плаща данък под формата на роби, пари и натура. По-нататъшната история на царството е била ознаменувана с постоянни феодални смутове и процъфтяване на търговията с роби. Към края на 17 век междуособиците се усилват. Едва цар Соломон І (1752 – 1784) успява да укрепи царската власт. Той забранява търговията с роби и се стреми към обединение на цяла Западна Грузия. Многогодишната война на Соломон І с Османската империя се ознаменува с Хресилската победа през 1757 г. и военен съюз с царя на Картли Ираклий ІІ през 1758 г.^[2]

През 18 век царете на Имеретия нееднократно се обръщат за помощ към Русия, но молбите им се отклоняват за избягване и усложняване на отношенията с Турция. През 1769 г. по заповед на Екатерина II в Грузия е изпратен корпусът на генерал Тотлебен (впоследствие заменен от генерал Сухотин). Тотлебен успял да овладее турските крепости в Имерения и завладява Кутаиси. Въпреки кратковременното пребиваване на руските войски, тези военни успехи оказали влияние на последвалите ги мирни преговори с Турция. По Кючюк-Кайнарджинският руско-турски мирен договор от 1774 г. данъкът плащан от Имеретинското царство на Османската империя бил отменен, а турските крепости, завзети от Тотлебен останали в руски ръце. През 1804 г. цар Соломон ІІ приел покровителството на Русия, а през 1811 г. Имеретинското царство било преобразувано в Имеретинска област на Руската импария. Същата година столицата на Имеретинското царство Кутаиси официално е утвърдена за град. Останалите 10 града в региона са утвърдени за такива по време на съветската власт в периода от 1921 г. (Самтредия, Чиатура и Хони) до 1983 г. (Тержола).^[2]

Географска характеристика

Историко-географската област Имеретия се намира в централната част на Грузия и е единствената област в страната, която няма външна граница. На север граничи с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия, на изток – с Вътрешна Картли, на юг – със Самцхе-Джавахети, на югозапад – с Гурия и на запад – с Мегрелия-Горна Сванетия. В тези си граници заема площ от 6552 km² (5-о място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Дължина от запад на изток 125 km, ширина от север на юг 75 km.^[3]

Западните и централните райони на региона се заемат от източната част на обширната Колхидска низина. На север низината се огражда от Рачинския (2862 m), а от изток – от Лихския хребет (1945 m), крайни южни разклонения на Голям Кавказ. От юг низината достига до северните подножия на Месхетския хребет (2850 m), а на изток чрез ниския (949 m) Сурамски проход се свързва с долината на река Кура. В крайния северозападен ъгъл на Мегрелия навлизат югозападните части на Егриския хребет (част от Голям Кавказ) и тук се издига връх Читагвала 3226 m (42°47′43″ с. ш. 42°13′48″ и. д. / 42.795278° с. ш. 42.23° и. д.42.795278, 42.23), максималната височина на Имеретия. В северозападната част на областта от север на юг, а след това на запад протича река Риони със средното и част от долното си течение. Нейни основни притоци са Квирила (ляв), с притока си Дзерула и Цхенисцкали (десен).

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Имеретия е наброявало 507 500 души^[1] (2-ро място по население след столицата Тбилиси в Грузия, 12,77% от нейното население). Гъстота 77,46 души/km².

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение регионът Имеретия се дели на 11 административни района (общини), 11 града, в т.ч. 1 град с регионално подчинение (приравнен към район) и 10 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Имеретия към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население^[1] (2018 г.)	Административен център	Население^[1] (2018 г.)	Разстояние до Кутаиси (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с регионално значение
1. Кутаиси	70	140 961	гр. Кутаиси	140 961	-
Административен район (община)
1. Багдатски	815	19 830	гр. Багдати	3707	28
2. Вански	577	22 790	гр. Вани	3744	54
3. Зестапонски	433	56 532	гр. Зестапони	20 814	43
4. Самтредийски	364	45 907	гр. Самтредия	30 100	30	Кулаши
5. Сачхерски	769	36 312	гр. Сачхере	7200	73
6. Тержолски	357	33 329	гр. Тержола	4644	33
7. Ткибулски	478	19 348	гр. Ткибули	13 900	39
8. Харагаулски	914	19 098	сгт Харагаули	2600	63
9. Хонийски	429	22 234	гр. Хони	11 200	28
10. Цхалтубски	700	51 425	гр. Цхалтубо	17 200	9
11. Чиатурски	542	39 272	гр. Чиатура	14 300	59

Забележка

Към 1 януари 2019 г. източната част на Сачхерски район е под контрола на самопровъзгласилата се за независима република Южна Осетия.

Източници

1 2 3 4 Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг. // Национальная статистическая служба Грузии. Архивиран от оригинала на 23 юли 2018. Посетен на 29 октября 2018.(англ.)
1 2 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Имеретинское царство, т. 10, стр. 143
↑ Грузия // Энциклопедия Кольера. Открытое общество, 2000.

[оценка-1] 1 2 3 4 Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг. // Национальная статистическая служба Грузии. Архивиран от оригинала на 23 юли 2018. Посетен на 29 октября 2018.(англ.)

[bse-2] 1 2 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Имеретинское царство, т. 10, стр. 143

[3] Грузия // Энциклопедия Кольера. Открытое общество, 2000.

[1]

[2]

[3]