Имеретия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Имеретия
იმერეთი
Имерети на административной карте Грузии.png
Страна Флаг на Грузия Грузия
Адм. център Кутаиси
Площ 6 552 km²
Население (2018) 507 500 души
77,5 души/km²
Райони 11+1
Губернатор Шавлего Табатадзе
Имеретия в Общомедия

Имеретия (на грузински: იმერეთი) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия. Площ 6552 km² (5-то място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 507 500 души[1] (2-ро място по население в Грузия, 12,77% от нейното население). Административен център град Кутаиси. Разстояние от Тбилиси до Кутаиси 284 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В края на 15-ти век в резултат на феодални междуособици, усилилисе след нашествието на Тамерлан, Имеретия се отделя (заедно с Картли и Кахетия) от Грузинското царство в самостоятелна феодална държава – Имеретинско царство със столица в Кутаиси. В края на 16-ти век Имеретинското царство се е ограничавало само в територията на историческата област Имеретия. По ирано-турския договор от 1555 г. Имеретинското царство било подчинено на Османската империя, но запазва някаква автономия и плаща данък под формата на роби, пари и натура. По-нататъшната история на царството е била ознаменувана с постоянни феодални смутове и процъфтяване на търговията с роби. Към края на 17-ти век междуособиците се усилват. Едва цар Соломон І (1752 – 1784) успява да укрепи царската власт. Той забранява търговията с роби и се стреми към обединение на цяла Западна Грузия. Многогодишната война на Соломон І с Османската империя се ознаменува с Хресилската победа през 1757 г. и военен съюз с царя на Картли Ираклий ІІ през 1758 г.[2]

През 18-ти век царете на Имеретия нееднократно се обръщат за помощ към Русия, но молбите им се отклоняват за избягване и усложняване на отношенията с Турция. През 1769 г. по заповед на Екатерина II в Грузия е изпратен корпусът на генерал Тотлебен (впоследствие заменен от генерал Сухотин). Тотлебен успял да овладее турските крепости в Имерения и завладява Кутаиси. Въпреки кратковременното пребиваване на руските войски, тези военни успехи оказали влияние на последвалите ги мирни преговори с Турция. По Кючюк-Кайнарджинският руско-турски мирен договор от 1774 г. данъкът плащан от Имеретинското царство на Османската империя бил отменен, а турските крепости, завзети от Тотлебен останали в руски ръце. През 1804 г. цар Соломон ІІ приел покровителството на Русия, а през 1811 г. Имеретинското царство било преобразувано в Имеретинска област на Руската импария. Същата година столицата на Имеретинското царство Кутаиси официално е утвърдена за град. Останалите 10 града в региона са утвърдени за такива по време на съветската власт в периода от 1921 г. (Самтредия, Чиатура и Хони) до 1983 г. (Тержола).[2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Историко-географската област Имеретия се намира в централната част на Грузия и е единствената област в страната, която няма външна граница. На север граничи с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия, на изток – с Вътрешна Картли, на юг – със Самцхе-Джавахети, на югозапад – с Гурия и на запад – с Мегрелия-Горна Сванетия. В тези си граници заема площ от 6552 km² (5-то място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Дължина от запад на изток 125 km, ширина от север на юг 75 km.[3]

Западните и централните райони на региона се заемат от източната част на обширната Колхидска низина. На север низината се огражда от Рачинския (2862 m), а от изток – от Лихския хребет (1945 m), крайни южни разклонения на Голям Кавказ. От юг низината достига до северните подножия на Месхетския хребет (2850 m), а на изток чрез ниския (949 m) Сурамски проход се свързва с долината на река Кура. В крайния северозападен ъгъл на Мегрелия навлизат югозападните части на Егриския хребет (част от Голям Кавказ) и тук се издига връх Читагвала 3226 m (42°47′43″ с. ш. 42°13′48″ и. д. / 42.795278° с. ш. 42.23° и. д.), максималната височина на Имеретия. В северозападната част на областта от север на юг, а след това на запад протича река Риони със средното и част от долното си течение. Нейни основни притоци са Квирила (ляв), с притока си Дзерула и Цхенисцкали (десен).

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Имеретия е наброявало 507 500 души[1] (2-ро място по население след столицата Тбилиси в Грузия, 12,77% от нейното население). Гъстота 77,46 души/km².

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение регионът Имеретия се дели на 11 административни района (общини), 11 града, в т.ч. 1 град с регионално подчинение (приравнен към район) и 10 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Имеретия
Административно-териториално деление на Имеретия към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Кутаиси
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с регионално значение
1.Кутаиси 70 140 961 гр. Кутаиси 140 961 -
Административен район (община)
1.Багдатски 815 19 830 гр. Багдати 3 707 28
2.Вански 577 22 790 гр. Вани 3 744 54
3.Зестапонски 433 56 532 гр. Зестапони 20 814 43
4.Самтредийски 364 45 907 гр. Самтредия 30 100 30 Кулаши
5.Сачхерски 769 36 312 гр. Сачхере 7 200 73
6.Тержолски 357 33 329 гр. Тержола 4 644 33
7.Ткибулски 478 19 348 гр. Ткибули 13 900 39
8.Харагаулски 914 19 098 сгт Харагаули 2 600 63
9.Хонийски 429 22 234 гр. Хони 11 200 28
10.Цхалтубски 700 51 425 гр. Цхалтубо 17 200 9
11.Чиатурски 542 39 272 гр. Чиатура 14 300 59

Забележка

  • Към 1 януари 2019 г. източната част на Сачхерски район е под контрола на самопровъзгласилата се за независима република Южна Осетия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]