Имеретия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Имеретия
იმერეთი
Имерети на административной карте Грузии.png
Страна Флаг на Грузия Грузия
Адм. център Кутаиси
Площ 6552 km²
Население (2018) 507 500 души
77,5 души/km²
Райони 11+1
Губернатор Шавлего Табатадзе
Имеретия в Общомедия

Имеретия (на грузински: იმერეთი) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия. Площ 6552 km² (5-то място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 507 500 души[1] (2-ро място по население в Грузия, 12,77% от нейното население). Административен център град Кутаиси. Разстояние от Тбилиси до Кутаиси 284 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В края на 15-ти век в резултат на феодални междуособици, усилилисе след нашествието на Тамерлан, Имеретия се отделя (заедно с Картли и Кахетия) от Грузинското царство в самостоятелна феодална държава – Имеретинско царство със столица в Кутаиси. В края на 16-ти век Имеретинското царство се е ограничавало само в територията на историческата област Имеретия. По ирано-турския договор от 1555 г. Имеретинското царство било подчинено на Османската империя, но запазва някаква автономия и плаща данък под формата на роби, пари и натура. По-нататъшната история на царството е била ознаменувана с постоянни феодални смутове и процъфтяване на търговията с роби. Към края на 17-ти век междуособиците се усилват. Едва цар Соломон І (1752 – 1784) успява да укрепи царската власт. Той забранява търговията с роби и се стреми към обединение на цяла Западна Грузия. Многогодишната война на Соломон І с Османската империя се ознаменува с Хресилската победа през 1757 г. и военен съюз с царя на Картли Ираклий ІІ през 1758 г.[2]

През 18-ти век царете на Имеретия нееднократно се обръщат за помощ към Русия, но молбите им се отклоняват за избягване и усложняване на отношенията с Турция. През 1769 г. по заповед на Екатерина II в Грузия е изпратен корпусът на генерал Тотлебен (впоследствие заменен от генерал Сухотин). Тотлебен успял да овладее турските крепости в Имерения и завладява Кутаиси. Въпреки кратковременното пребиваване на руските войски, тези военни успехи оказали влияние на последвалите ги мирни преговори с Турция. По Кючюк-Кайнарджинският руско-турски мирен договор от 1774 г. данъкът плащан от Имеретинското царство на Османската империя бил отменен, а турските крепости, завзети от Тотлебен останали в руски ръце. През 1804 г. цар Соломон ІІ приел покровителството на Русия, а през 1811 г. Имеретинското царство било преобразувано в Имеретинска област на Руската импария. Същата година столицата на Имеретинското царство Кутаиси официално е утвърдена за град. Останалите 10 града в региона са утвърдени за такива по време на съветската власт в периода от 1921 г. (Самтредия, Чиатура и Хони) до 1983 г. (Тержола).[2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Историко-географската област Имеретия се намира в централната част на Грузия и е единствената област в страната, която няма външна граница. На север граничи с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия, на изток – с Вътрешна Картли, на юг – със Самцхе-Джавахети, на югозапад – с Гурия и на запад – с Мегрелия-Горна Сванетия. В тези си граници заема площ от 6552 km² (5-то място по големина в Грузия, 9,41% от нейната площ). Дължина от запад на изток 125 km, ширина от север на юг 75 km.[3]

Западните и централните райони на региона се заемат от източната част на обширната Колхидска низина. На север низината се огражда от Рачинския (2862 m), а от изток – от Лихския хребет (1945 m), крайни южни разклонения на Голям Кавказ. От юг низината достига до северните подножия на Месхетския хребет (2850 m), а на изток чрез ниския (949 m) Сурамски проход се свързва с долината на река Кура. В крайния северозападен ъгъл на Мегрелия навлизат югозападните части на Егриския хребет (част от Голям Кавказ) и тук се издига връх Читагвала 3226 m (42°47′43″ с. ш. 42°13′48″ и. д. / 42.795278° с. ш. 42.23° и. д.), максималната височина на Имеретия. В северозападната част на областта от север на юг, а след това на запад протича река Риони със средното и част от долното си течение. Нейни основни притоци са Квирила (ляв), с притока си Дзерула и Цхенисцкали (десен).

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Имеретия е наброявало 507 500 души[1] (2-ро място по население след столицата Тбилиси в Грузия, 12,77% от нейното население). Гъстота 77,46 души/km².

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение регионът Имеретия се дели на 11 административни района (общини), 11 града, в т.ч. 1 град с регионално подчинение (приравнен към район) и 10 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Имеретия
Административно-териториално деление на Имеретия към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Кутаиси
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с регионално значение
1. Кутаиси 70 140 961 гр. Кутаиси 140 961 -
Административен район (община)
1. Багдатски 815 19 830 гр. Багдати 3707 28
2. Вански 577 22 790 гр. Вани 3744 54
3. Зестапонски 433 56 532 гр. Зестапони 20 814 43
4. Самтредийски 364 45 907 гр. Самтредия 30 100 30 Кулаши
5. Сачхерски 769 36 312 гр. Сачхере 7200 73
6. Тержолски 357 33 329 гр. Тержола 4644 33
7. Ткибулски 478 19 348 гр. Ткибули 13 900 39
8. Харагаулски 914 19 098 сгт Харагаули 2600 63
9. Хонийски 429 22 234 гр. Хони 11 200 28
10. Цхалтубски 700 51 425 гр. Цхалтубо 17 200 9
11. Чиатурски 542 39 272 гр. Чиатура 14 300 59

Забележка

  • Към 1 януари 2019 г. източната част на Сачхерски район е под контрола на самопровъзгласилата се за независима република Южна Осетия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]