Самцхе-Джавахети
|
Самцхе-Джавахети სამცხე-ჯავახეთი |
|
|---|---|
 |
|
| Страна |
 Грузия |
| Адм. център | Батуми |
| Площ | 6413 km² |
| Население |
155 900 души (2018) 24,3 души/km² |
| Губернатор | Бесик Амиранашвили |
| Езици | грузински |
| Часова зона | UTC+4 |
| Самцхе-Джавахети в Общомедия | |
Самцхе-Джавахети (на грузински: სამცხე-ჯავახეთი; на арменски: Սամցխե-Ջավախք) е един от 12-те региона на Грузия. Площ 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души[1] (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Административен център град Ахалцихе. Разстояние от Тбилиси до Ахалцихе 199 km.
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
От 13-и до 17-и на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13 век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14 век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16 век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области Месхетия и Джавахетия.[2]
Най-старият град в областта е Ахалкалаки основан през 1064 г. През 15 век градът е напълно разрушен от пълчищата на Тимур (Тамерлан), а през 17 век е възстановен. Град Ахалцихе е основан през 12 век, но през 15 век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. (Боржоми) до 1983 г. (Ниноцминда).
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с Армения, на югозапад – с Турция, на запад – с Аджария, на северозапад – с Гурия, на север – с Имеретия, на североизток – с Вътрешна Картли и на изток – с Долна Картли. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната територия).
Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината Малък Кавказ. От юг на север протича участък от горното течение на река Кура, долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира Месхетския хребет (2850 m), а на югозапад, по границата с Турция – Арсиянския хребет. В източната част по паралела е разположен западният участък на Триалетския хребет (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – Самсарски (връх Диди-Абули 3300 m ) на северозапад и Джавахетски (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.[3]
Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири Вардзия (основани от царица Тамара в 1185) и Ванис Квабеби (VIII век). В областта се намира курортът Боржоми със световноизвестната си минерална вода.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души[1] (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: арменци 50,5%, грузинци 48,3%, руснаци 0,4%, гърци 0,3%, осетинци 0,2% и др.[4].
Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: Грузинска православна църква (45,24 %), Арменска апостолическа църква (39,95 %), Католицизъм (9,36 %), Ислям (3,78 %).[5]
Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение регионът Самцхе-Джавахети се дели на 6 административни района (общини), 5 града, всичките с регионално подчинение и 7 селища от градски тип.
.svg)
| Административна единица | Площ (km²) |
Население[1] (2018 г.) |
Административен център | Население[1] (2018 г.) |
Разстояние до Ахалцихе (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Административен район (община) | ||||||
| 1. Адигенски | 800 | 16 305 | сгт Адигени | 783 | 33 | Абастумани |
| 2. Аспиндски | 825 | 10 531 | сгт Аспиндза | 2379 | 36 | |
| 3. Ахалкалакски | 1235 | 45 070 | гр. Ахалкалаки | 8295 | 75 | |
| 4. Ахалцихски | 1010 | 39 375 | гр. Ахалцихе | 17 903 | - | гр. Вале |
| 5. Боржомски | 1189 | 25 214 | гр. Боржоми | 10 546 | 49 | Ахалдаба, Бакуриани, Бакуриански Андезит, Цагвери |
| 6. Ниноцминдски | 1353 | 21 503 | гр. Ниноцминда | 5144 | 94 |
През областта преминават нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан и Южнокавказският газопровод.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг.. // Национальная статистическая служба Грузии. Архивиран от оригинала на 2018-07-23. Посетен на 29 октября 2018.(англ.)
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Самцхе-Саатабаго, т. 22, стр. 553
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Джавахетское нагорье, т. 8, стр. 182
- ↑ Етнически състав на Грузия по преписи от 2014 г. ((en))
- ↑ Конфесионален състав на Грузия по преписи 2014 г. ((en))
| |||||||
