Месхетски хребет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Месхетски хребет
მესხეთის ქედი
Abastumani (აბასთუმანი) (1).jpg
Relief Map of Georgia.svg
41.8407° с. ш. 42.6631° и. д.
Местоположение на картата на Грузия
Общи данни
Местоположение Flag of Georgia.svg Грузия
Част от Малък Кавказ
Най-висок връх Меписцкаро
Надм. височина 2850 m
Месхетски хребет в Общомедия

Месхетският (Аджаро-Имеретински) хребет (на грузински: მესხეთის ქედი; на руски: Месхетский хребет) е планинска хребет в най-западната част на планината Малък Кавказ, разположен в западната част на Грузия (югозападните му склонове са на територията на историко-географската област Аджария).[1] Свързва Главния кавказки хребет с вай-северната част от Малък Кавказ и отделя западното от източното Закавказие.[2] Има различни наименования в различните си части – Батумска, Аджаро-Имеретска, Гурийско-Аджарска, Ахалцихо-Имерететска и Картли-Имеретска.[3]

Простира се на близо 150 km от запад (аджарското крайбрежие на Черно море) на изток до Боржомското дефиле на река Кура.[1] Общата дължина по линията на траверса от аджарската столица Батуми до Сурамския проход е 158 km. Технически това е и най-лекият път за преминаване по дължината на планинската верига.[3] На североизток чрез Сурамския проход (949 m) се свързва с Лихския хребет та Голям Кавказ, а на юг чрез прохода Годердзи (2025 m) – с Арсиянския хребет (северозападна ограда на Арменската планинска земя). Максимална височина връх Меписцкаро 2850 m (41°49′48″ с. ш. 42°40′23″ и. д. / 41.83° с. ш. 42.673056° и. д.). Други по-високи върхове са: Сакорниа (2755 m) на запад и Самецхварио (2642 m) на изток.[1]

Геология и орография[редактиране | редактиране на кода]

Месхетският хребет изпълнява ролята на главен вододел между водосборните басейни на Черно море (реките Риони на север, Аджарисцкали на югозапад и др.) и Каспийско мореКура на югоизток.[3]

В геоложко отношение представлява сложен комплекс от вулканични (туфи, андезити) и морски седиментни скали (флишови наслаги), които са предимно конгломератни и се характеризират с редуване на няколко литоложки пласта – преобладаващо меланжирани и мергелни шисти, туфи и андезити. Практически почти навсякъде се намират карстови образования.[1]

В някои части от планината се наблюдава местна магнитна аномалия. В най-западния си край магнитната деклинация е от -1 до + 20 градуса, а на Ахалцихо-Имеретската част – от -3 до + 22 градуса.[3]

В орографично отношение планината се характеризира с две важни особености – явява се западният край на ГВХМК от превала Чидила и влиза в състава на гигантския вододел между басейните на Черно и Каспийско море. Служи като бариера на пътя на богатите на водни пари въздушни потоци, идващи от Черно море. По тази причина на склоновете на планината валят обилни дъждове – от 1000 – 2500 mm годишно, особено през есента и зимата.[3]

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Заради обилните валежи по склоновете на планината, до 2000 – 2200 m, растат пищни иглолистни и широколистни гори от бук, габър и други. Над тази надморска височина, районът на билото е зает от обширни алпийски поляни, които в топло време са отлични пасища.[1][3]

По северозападните и северните му подножия са разположени градовете Батуми, Кобулети, Озургети, Вани, Багдати и Зестафони, а по югоизточните (долината на река Кура) – градовете Боржоми и Ахалцихе.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-37-XХIV М 1:200000[4]
  • К-38-XIХ М 1:200000[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]