Самцхе-Джавахети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джавахетия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самцхе-Джавахети
სამცხე-ჯავახეთი
SamtskheJavakhetiLocationinGeorgia.svg
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Адм. център Батуми
Площ 6413 km²
Население (2018) 155 900 души
24,3 души/km²
Губернатор Бесик Амиранашвили
Езици грузински
Часова зона UTC+4
Самцхе-Джавахети в Общомедия
Арменската църква в Ахалкалаки

Самцхе-Джавахети (на грузински: სამცხე-ჯავახეთი; на арменски: Սամցխե-Ջավախք) е един от 12-те региона на Грузия. Площ 6413 km² (7-мо място по големина в Грузия, 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души[1] (9-то място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Административен център град Ахалцихе. Разстояние от Тбилиси до Ахалцихе 199 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

От 13-ти до 17-ти на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13-ти век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14-ти век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16-ти век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области Месхетия и Джавахетия.[2]

Най-старият град в областта е Ахалкалаки основан през 1064 г. През 15-ти век градът е напълно разрушен от пълчищата на Тимур (Тамерлан), а през 17-ти век е възстановен. Град Ахалцихе е основан през 12-ти век, но през 15-ти век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. (Боржоми) до 1983 г. (Ниноцминда).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с Армения, на югозапад – с Турция, на запад – с Аджария, на северозапад – с Гурия, на север – с Имеретия, на североизток – с Вътрешна Картли и на изток – с Долна Картли. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-мо място по големина в Грузия, 9,21% от нейната територия).

Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината Малък Кавказ. От юг на север протича участък от горното течение на река Кура, долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира Месхетския хребет (2850 m), а на югозапад, по границата с ТурцияАрсиянския хребет. В източната част по паралела е разположен западният участък на Триалетския хребет (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – Самсарски (връх Диди-Абули 3300 m 41°26′13″ с. ш. 43°38′46″ и. д. / 41.436944° с. ш. 43.646111° и. д.) на северозапад и Джавахетски (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.[3]

Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири Вардзия (основани от царица Тамара в 1185) и Ванис Квабеби (VIII век). В областта се намира курортът Боржоми със световноизвестната си минерална вода.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия

Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души[1] (9-то място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: арменци 54,6%, грузинци 43,4%, руснаци 1,1%, осетинци 0,4%, гърци 0,4% и др.[4].

Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: Арменска апостолическа църква (42,3 %), Грузинска православна църква (40,9 %), Католицизъм (13,2 %), Ислям (2,8 %).[5]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение регионът Самцхе-Джавахети се дели на 6 административни района (общини), 5 града, всичките с регионално подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Ахалцихе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район (община)
1. Адигенски 800 16 305 сгт Адигени 783 33 Абастумани
2. Аспиндски 825 10 531 сгт Аспиндза 2379 36
3. Ахалкалакски 1235 45 070 гр. Ахалкалаки 8295 75
4. Ахалцихски 1010 39 375 гр. Ахалцихе 17 903 - гр. Вале
5. Боржомски 1189 25 214 гр. Боржоми 10 546 49 Ахалдаба, Бакуриани, Бакуриански Андезит, Цагвери
6. Ниноцминдски 1353 21 503 гр. Ниноцминда 5144 94

През областта преминават нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан и Южнокавказският газопровод.

Източници[редактиране | редактиране на кода]