Ирейжър

Ирейжър
Erasure
	Ирейжър Erasure
Информация
От	Англия
Стил	Синтпоп, Ню уейв, Денс
Активност	от 1985 г.
Уебсайт	erasureinfo.com Страница в IMDb
Членове	Анди Бел; Винс Кларк
	Ирейжър в Общомедия

Ирейжър (на английски: Erasure) е английски синтпоп дует. Стилът им съчетава ню уейв и ню романтик. Създаден е през 1985 г.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Анди Бел (Andy Bell) – фронтмен, вокали
Винс Кларк (Vince Clarke) – текстове, музика, китара, синтезатор

История[редактиране | редактиране на кода]

Членове на дуета са Анди Бел и Винс Кларк (Винсънт Джон Мартин). Започват да работят като дует през 1985 г., след прекратяването на предишния проект на Винс – The Assembly. Малко по-рано той се е разделил с певицата Алисън Мойе (Женевиев Дамоазон Мойе) (Yazoo), с която отбелязват два албума и са признати от британската преса за откритие на годината (1982 г.). Винсънт открива, че вокалът на Анди Бел е много близък до този на Алисън.

Първите два албума само трасират пътя на двамата музиканти, а като първи сериозен успех за тях се превръща албумът The Innocents (1988 г.). Най-успешният им проект се оказва Wild ! (1989 г.). С Chorus те достигат върховете на класациите във Великобритания и САЩ. Албумът Chorus (1991 г.) показва развитие в стиловата концепция, обвързана с модния тогава Eurodance стил. Последвалият го Abba-Esque (1992 г.) дължи международния си успех на скандал, свързан с двамата музиканти, заснели клипа на песента на АББА „Take chance on me“, на който Анди и Винс се дегизират като Агнета и Фрида. Скандалът е грандиозен, а адвокатите на АББА завеждат дело срещу Ирейжър за нанесени морални щети и за уронване на имиджа на шведската група. Британският съд отсъжда, че дуото няма вина според британските закони, така че и Ирейжър, и АББА спечелват от всичко това.

Периодът 1992 – 1994 г. преминава под знака на възроден интерес към творчеството и личностите от групата АББА. До голяма степен това се дължи именно на дуета Ирейжър. През 1994 г. Ирейжър издават I Say I Say I Say, без да достигнат сериозен успех. Публиката тогава е настроена на амбиент вълна. Същата е съдбата на следващия албум Erasure (1995 г.), аранжиран в амбиент стил. Винс казва: „Когато направих предишния албум, хората искаха амбиент, а когато записахме амбиент албум, всички искаха дискотечни песни. Нищо не разбирам!“.

Ирейжър продължават да записват електропоп с променлива слава и успех, напомняйки с всеки свой албум за добрите времена на синти/електропоп вълната от началото на 80-те години на 20. век.