Исак Кондостефан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Исак Кондостефан (на гръцки: Ἰσαάκ Κοντοστέφανος) от влиятелната фамилия Кондостефан е византийски адмирал по времето на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118). Известен е с неговата неспособност във войните против норманите.[1]

Кондостефан се споменава за пръв път през 1080 година, по време на царската кампания срещу разбунтувалия се Никифор Мелисин. По време на похода той пада от своя кон и скоро е заловен от Мелисиновите турски съюзници, но е спасен от Георги Палеолог.[2] Повторно се споменава с титлата протонобелисимус по време на църковния събор във Влахерна (Blachernae) през 1094 година.[2]

По времето на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118) е таласократор.[3] През 1105 г. той е дука на византийския флот.[4] По време на норманската инвазия на Боемунд, Кондостефан става велик дука на флота, наследил на поста Ландулф, и е изпратен да посрещне нашествениците при Драч.[5][6] По собствена инициатива Кондостефан напада Отранто в Италия, който е защитаван от Ема Апулийска, дъщерята на Робер Жискар. Въпреки че силите му били достатъчни да превземе града, Исак започва преговори с Ема, които се проточили до пристигането на нови нормански подкрепления. Разбит от новопристигналите нормански войски, Кондостефан и войските му се оттеглят на албанския бряг.[7] Там той превръща Авлона в своя база, от която да защитава Отрантския залив. При получаването на първите новини, че норманите се готвят да прекосят морето, войските на Кондостефан се паникьосали и отстъпили към Химара, а заповедите му не успели да върнат реда.[8]

След акостирането на Боемунт на албанския бряг, Кондостефан получава заповед да нападне обоза на норманските войски, но той се проваля и в това начинание. След като получил писма от Ландулф, описващи некомпетентното командване на Кондостофан, императорът отзовал Исак през лятото на 1108 г. и назначил на негово място Мариан Маврокатакалон.[9][10]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Исак има четири деца:[11]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Varzos 1984, 295 – 299.
  2. а б Skoulatos 1980, с. 131 .
  3. Skoulatos, 1980, p. 131
  4. Skoulatos, 1980, pp. 131, 171
  5. Skoulatos 1980, с. 131, 171 .
  6. Guilland 1967, с. 543 .
  7. Skoulatos, 1980, pp. 131 – 132
  8. Skoulatos, 1980, p. 132
  9. Guilland, 1967, p. 543
  10. Skoulatos, 1980, pp. 132, 171
  11. а б в Varzos, 1984, p. 295
  12. Varzos, 1984, pp. 295, 380 – 388
  13. Varzos, 1984, pp. 291 – 294, 295
  14. Gautier, 1971, p. 222, бележка 10 под линия