История на науката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Историк на науката)
Роджър Бейкън

Историята на науката е дял на историята, изследващ развитието на науката и научното познание и нейното отражение върху културата, икономиката и обществения живот. Голяма част от изследванията в областта на историята на науката си поставят за цел разбирането на същността и начина на функциониране на науката, както и на наличието на обща насока в нейното развитие.

Науката е тяло от емпирични, теоретични и практически познания за естествения свят, създадени от учени, които отразяват наблюдението, обяснението и прогнозирането на реалните явления.

Преди думата учен да влезе в широка употреба през 19 век[1], изследователите на природата се наричат природни философи. Докато емпиричните изследвания на естествения свят са били описани още от класическата древност (например от Талес и Аристотел) и от Средновековието (например от Ибн ал-Хайтам и Роджър Бейкън) научният метод и съвременната наука започват да се развиват в ранния модерен период, и по-специално научната революция в Европа от 16-и и 17 век[2].

От 18 век до края на 20 век историята на науката, особено на физическите и биологичните науки, често се представя като прогресивно натрупване на знание, в което истинските теории заменят лъжливите вярвания[3]. Някои по-нови исторически интерпретации, като тези на Томас Кун, са склонни да изобразяват историята на науката по отношение на конкуриращи се парадигми или концептуални системи в по-широка матрица от интелектуални, културни, икономически и политически тенденции. Тези интерпретации обаче срещат опозиция, тъй като те описват и историята на науката като несъгласувана система от несъизмерими парадигми, които не водят до научен прогрес, а само до илюзията за прогрес.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Whewell and the coining of ‘scientist’ in the Quarterly Review » Science Comma // blogs.kent.ac.uk. Посетен на 19 октомври 2016.
  2. Hendrix, Scott E. Natural Philosophy or Science in Premodern Epistemic Regimes? The Case of the Astrology of Albert the Great and Galileo Galilei // Teorie vědy / Theory of Science 33 (1). 2011. с. 111 – 132. Посетен на 20 февруари 2012.
  3. Golinski, Jan. Making Natural Knowledge: Constructivism and the History of Science. reprint. University of Chicago Press, 2001. ISBN 9780226302324. с. 2.
  4. Kuhn, T., 1962, „The Structure of Scientific Revolutions“, University of Chicago Press, p. 137

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]