Исторически музей (Малко Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исторически музей
„Проф. Александър Фол“
Bulgaria-Malko Tarnov-03.jpg
Една от къщите на историческия музей в Малко Търново.
Map of Malko Tarnovo.png
41.9794° с. ш. 27.5239° и. д.
Местонахождение в Малко Търново
Местоположение Малко Търново, България
Тематика археология, етнография, история и природа
Основан 23 август 1983 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 8. Малко Търново
Исторически музей
Историческа местност „Петрова нива“
Работно време
Лятно работно време април – октомври
08.00 – 17.00 ч.
събота и неделя – 09.30 – 12.00
14.00 – 17.00
(почивни дни: няма)
Зимно работно време ноември – март
08.00 – 12.00 ч.
13.00 – 16.00 ч.
(почивни дни: в събота и неделя с предварителна заявка)
Допълнителна информация
Адрес ул. „Константин Петканов“ 1А
Малко Търново 8162
Телефон 05952/ 29 98
0886/ 647 223
Исторически музей
„Проф. Александър Фол“
в Общомедия

Исторически музей „Проф. Александър Фол“ в Малко Търново е създаден през 1983 г. Експозицията му е разположена в четири къщи с типична възрожденска архитектура, паметници на културата. Обект на историческия музей в Малко Търново е и мемориалният национален паметник Петрова нива.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди създаването на музея местни учители създават училищна сбирка от археологически материали. Експозиция, посветена на Илинденско-Преображенското въстание е уредена в читалището. Предметите открити по време на водената от проф. Александър Фол експедиция „Странджа“, и тези от уредените експозиции, дават основата на исторически музей.[2] Музеят е създаден на 23 август 1983 г. като „Музеен комплекс Странджа“. През 2002 г. е преструктуриран в Общински исторически музей.[3] От 23 септември 2013 г. музеят носи името на проф. Александър Фол.[4]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Телефонната кабина в отдел „Природа“.

Музеят обхваща четири странджански възрожденски къщи, принадлежащи на търговските фамилии Дякови и Илиеви от края на 19 в. В музея се представят шест експозиции.[3] В експозициите е нарушен традиционният способ на експониране в строго следване на хронологическия ред. То е осъществено тематично и с акцентуване само на събитията и явленията, които са характерни за странджанския регион.[5] Представя се материалната и духовна култура на местното население от периода Х-ІХ в. пр. н.е. до наши дни.[2] Към историческия музей функционира килимарска работилница, където се предлагат демонстрации на тъкане на автентичен стан.[1][6]

Археологическа[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от експонатите са открити при водената от проф. Александър Фол програма „Странджа-Сакар“. В негова памет е представена документална изложба в музея. Епиграфските паметници са подредени в лапидариум в двора на музея.[3] Тук могат да се видят мраморни надгробни плочи, жертвеници, колони с гръцки надписи и мраморна статуя на римска девойка, два фронтона от тракийска куполна гробница, керамика.[5]

Историческа[редактиране | редактиране на кода]

В тази експозиция се представя новата история на Малко Търново и историята на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.[3] Национално-освободителното движение е представено чрез автентични снимки, документи и оръжия, свързани с въстанието.[5]

Етнографска[редактиране | редактиране на кода]

Етнографската експозиция е уредена през 2010 г. в къщата на един от идеолозите на Илинденско-Преображенското въстание капитан Стамат Икономов. В нея са събрани автентични предмети и облекла за източнорупската етнографска област.

Нематериално културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Експозиция „Нематериално културно наследство“ е създадена във връзка с включването на нестинарството, на 30 септември 2009 г. в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. В нея се представя цялостна информация нестинарството и другите специфични странджански обичаи и обреди, спадащи към нематериалното културно наследство на Странджа планина – Филек, Паликош, Бял кукер, летни панагири. Нестинарството е представено чрез филми за нестинарството и летния обреден календар на нестинарската общност. Експозицията е озвучена с автентични мелодии от Странджа.[7]

Художествена[редактиране | редактиране на кода]

В художествената експозиция се представя иконна живопис от няколко икони от XIX век, дело на местни майстори. Те се отличават от всички други български икони с приглушения си колорит, в който преобладава тъмно зеления цвят.[5]

Природна[редактиране | редактиране на кода]

В Природната сбирка е представена странджанската природа. По интерактивен начин е представено природното богатство на Странджа. Част от атракциите са – телефонна кабина, чрез която могат да се прослушват издавани от птиците звуци, разпознаване на дървесните видове, характерни за Странджа по кората им. Чрез два дървени пъзела може да се нареди картата на Странджа или да се направи хранителна верига. В „тъмната стая“ е представен нощният живот на странджанския регион, могат да се чуят гласовете на нощните обитатели на гората, вятъра и шума на реката.[2]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 8, заедно с историческата местност Петрова нива и археологическият музей в Созопол.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((bg))  Исторически музей – град Малко Търново. // Официален туристически портал на България. Посетен на 29.11.2012.
  2. а б в Национално обединение „Съхрани българското“. Исторически музей – Малко Търново. В:Сб. „100-те национални туристически обекта“. с. 40 – 41
  3. а б в г ((bg))  Исторически музей – Малко Търново. // Община Малко Търново. Посетен на 29.11.2012.
  4. ((bg))  Барелеф на проф. Александър Фол ще бъде открит в Малко Търново. // Информационна агенция „Фокус“, 23.09.2013. Посетен на 24.09.2013.
  5. а б в г ((bg))  Исторически музей – Малко Търново. // Малко Търново, 29.11.2012.
  6. ((bg))  Килимарството в Малко Търново. // Община Малко Търново. Посетен на 29.11.2012.
  7. ((bg))  Експозиция нематериално културно наследство на Странджа планина. // Община Малко Търново. Посетен на 29.11.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]